През 1990 год. населението на България беше около 9 милиона души.
Великото народно събрание тогава реши това население да се представя в българския Парламент от 240 депутати, така е записано в Конституцията.
На практика един депутат представя 37 500 български граждани. Сега населението на нашето отечество, даже и според казионния Национален статистически институт, е около 7 милиона, но то пак се представя от същия брой депутати, всеки един от които сега представя само 29 200 души.
След само 3 десетилетия в България ще живеят около 5 милиона български граждани (такива са прогнозите на ООН, на Световната банка и др.), повечето цигани и турци, българите ще са под 1 милион. Тези хора пак ли ще избират 240 депутати, след като са почти два пъти по-малко от времето на приемане на Конституцията?
Значи тогава един депутат ще представя само 20 800 души. Ако демографските тенденции се запазят, то може би ще настъпи време, когато всеки един от 240-те народни избраници ще представят в Парламента по едва стотина човека.
Очевидно е, че броят на народните представители трябва да е пропорционален на броя на населението. В момента, този брой според волята на законодателите, създали сегашната Конституция, би трябвало да е точно 186 души, а депутатите са, както знаем, пак 240. Наличието на този брой – 240 души – би бил релевантен на волята на законодателя, само ако в Конституцията е предвидено и регламентирано по съответния начин периодично увеличаване на броя на депутатите спрямо населението на Република България и респективно – периодично намаляване на броя български граждани, които един български депутат представя в Парламента.
С една дума, в момента 54 депутати нямат основание да вземат участие в работата на 43-тото Народно събрание. Те трябва да го напуснат.
Това трябва да стане пропорционално на съществуващия брой членове на всяка парламентарна група, и по жребий, това е единственият справедлив път.
Още нещо, предвид намаляването на населението след 2007 год., когато бяхме приети в Европейския съюз, броят на нашите евродепутати също трябва да бъде редуциран от 17 на 15, т.е. двама евродепутати би трябвало да напуснат Европейския парламент. Също по жребий.
Обратното на всичко това означава, че по балкански хитруваме в своя полза, не спазваме принципа на справедливост в собствения си Основен закон, а освен това лъжем европейските си партньори. / Акад. Петър Иванов, Фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
