Възходът на Румен Радев и защо има право да говори от името на народа

Обикновено ме обхваща панически ужас в края на всяка година. Телевизионните зрители, обикновените потребители на медии тогава са подложени на същински емоционален геноцид.

Потапят ги в едно блато от равносметки, изводи, политологични сентенции и обикновени дивотии, от което няма лесно измъкване. Случаят става два пъти по-тежък, когато се зададе и край на десетилетие.

Тогава потокът от обобщения се превръща в цунами, намесва се бандата от телевизионни астролози и човек започва да проклина науката, че още не е измислила начин да населим трайно и качествено Марс. Там поне в началото ще ни бъдат спестени коледните равносметки и новогодишните обобщения.

Но понеже обитаваме тази печална и прекрасна Земя, ние няма как да избягаме от процеса. В края на 2020 г. ще се сбогуваме с цяло десетилетие от нашия живот. Това е огромно количество от време. Една трета от безкрайния преход. Няма как да финтираме опита да погледнем назад.

Но ви обещавам, че той ще е кратък и ще е изпълнен с гняв, както ни учеше навремето британецът Джон Озбърн. Защото цялото изминало десетилетие можем да го сведем точно до 2 големи събития. Те ще са важните, структуроопределящи и значими за историците и политическите шамани от бъдещето. Едното от тях буквално даде начало на десетилетието, макар и да се случи през 2009 г. – това е първият избор на Бойко Борисов за премиер. В мига, в който той полагаше клетва, едва ли някой някога е предполагал, че ГЕРБ ще бъдат толкова досадно, дълголетно и дразнещо венерологично заболяване на политическата система.

Те са еквивалентът на гъбичките, от които не можеш да се отървеш, независимо от хапчетата. Хламидията, която те покосява отново и отново, когато проявиш небрежност и невнимание.

На този фон следващото голямо събитие, достойно за попадане в учебниците по история, става още по-знаменателно – и това е изборът на Румен Радев за президент през 2016 г. Вотът за държавен глава се случи точно когато ГЕРБ и Бойко Борисов бяха в своя зенит. Нека да ви припомня – след като триумфално се върнаха на власт през 2014 г., този път жадно погълнали, прелъстили и морално подчинили Реформаторския блок, кадрите на ГЕРБ изглеждаха непоклатими и практически вечни. Властта им беше подпечатана до безкрай. Политическото им превъзходство също. Но точно тогава на сцената се появи Румен Радев и разтърси основите на това черно разбиране за света. Именно неговото появяване като фактор у нас даде знак, че залезът на Бойко Борисов е съвсем наблизо.

Тези дни темата за „залеза“ редовно възпалява придворната политология и телевизионните слуги, но Румен Радев не изкривява нищо, като говори по този начин. Нормално е – Борисов подпечата цяло десетилетие от историята със своето име, но това си има цена. Всеки възход, особено когато не оставя след себе си нищо освен измислена стабилност, се плаща с обществени бури, недоволство, гняв и ропот. Точно заради това десетилетието беше коварно. То изтика напред Бойко Борисов, но и намери неговия абсолютен политически антипод – генерал Румен Радев.

В мразовития януари тези дни вече се навършват 3 години от встъпването в длъжност на президента и тази годишнина е добър повод да кажем няколко думи за мандата му дотук.

В последните дни на 2019 г. станахме свидетели на нов етап от все по-ожесточаващата се война между Бойко Борисов и президентската институция. Повод за новите бойни действия се оказа едно интервю на президента Румен Радев, в което той хладно, спокойно, систематично и много разумно подложи на разтърсваща критика хаотичните идеи на мнозинството за промяна в съдебната власт и измислянето на фентъзи фигурата на прокурор, който да наблюдава действията на главния прокурор. Между другото – това интервю на Радев, вън от неговата политическа същина, е показателно за една от насоките на мандата му дотук.

Президентът не е прахосник на приказки, не е коментатор на ежедневни събития, не се опиянява от всекидневното медийно внимание. В България заради развратената медийна среда и заради морално пропадналата в очите на хората политическа върхушка има огромна инфлация на езика и на думите. Езикът е основното средство на политиката, но хората вече не му вярват, противят се и негодуват, защото през годините са били жертва на страшно много лъжи и измами и вече имат изграден имунитет. Радев осъзнава това и заради това не използва интервютата си като форма на самореклама или политически маркетинг. Той дава интервюта рядко, винаги по някакъв повод и не залива аудиторията с безкрайни думи и изречения. Подходът му е точно обратен – той е обран, конкретен, директен. Това е един от начините да спасим политическия език у нас, жертва на многократни изнасилвания и извращения. Може би това е другата причина Борисов да се възпали толкова драматично.

Срещу него нямаше никакви лични обвинения. Имаше един смислен анализ на безсмислеността на цялото управление. И точно заради яда си и емоциите Борисов допусна стратегическа и политическа грешка, като изригна: „Кой е дал правото на Румен Радев да говори от името на народа?“. Подобно скърцане със зъби е признак на слабост и оголва Борисов, показва къде е най-слабото му място, неговата ахилесова пета. Именно във възмущенията на премиера се отрази неговата основна слабост, която той очевидно съзнава, но не намира начин да преодолее.

Генерал Радев е говорител на народа, и то по Конституция. Президентът символизира единството на нацията и заради това единствено и само той има правото да говори от името на хората. Между другото – много е важно и какво означава единство. Защото често представителите на ГЕРБ с изкривени от злост лица и драматично извити устни твърдят, че с критиките си Радев нарушавал това изискване за своя пост.

Единството на нацията съвсем не означава президентът да бъде безкритично политическо желе, което коментира времето, националните традиции или икономическите клъстъри. Напротив – именно защото символизира единството на нацията, президентът трябва да бъде глас на тези, които не присъстват в медиите, няма ги на луксозните партита, не съществуват в дневния ред на правителството. Точно това изискване превръща Радев в ярка политическа алтернатива, не в партийния смисъл на думата, а в най-чистия политически смисъл. Там, където има всекидневно погазване на закона, той показва какво означава да се придържаш към правилата. Там, където непоследователността е издигната в култ, Радев демонстрира методична последователност и на разбиранията си, и на политическото си отношение към процесите.

Точно заради това малко преди третата си годишнина във властта той излезе с огромно достойнство от горещия въглен, който беше хвърлен в скута му – аферата „Иван Гешев“. Убеден съм, че много злостни погледи чакаха Румен Радев да се поддаде на уличния натиск и да погази законите, което щеше да отвори една голяма и широка магистрала за импийчмънт. И по принцип изискването Радев да предизвика конституционна криза беше буквално изискване Радев да заприлича на Борисов.

А това е точно обратното на всичко, към което президентът се стреми. Но всъщност казусът с Гешев показа, че в критични за страната мигове, в мигове на морален и етичен избор всички очи се фокусират върху президента и хората чакат неговите действия. Ето това е реалното единство на нацията. Това е националното лидерство. Леви, десни, даже гербаджии чакаха да видят какво ще каже президентът и какво ще предприеме. Точно този казус за мандата на Радев дотук.

По трудния начин, с много упорита работа президентът си извоюва правото да говори от името на хората, да защитава техния интерес и това, че е най-одобряваният български политик, всеки ден потвърждава неговата правота.

Просто Радев откри онази морално-етична и политическа ниша, която 30 години стоя празна, нишата, в която се съчетават морал и законност в едно, и успя да ѝ придаде лице и смисъл. За три години Радев успя да докаже, че е алтернативата точно в този ценностен смисъл, който толкова липса на обществото.

Че е компенсация за инфлацията на думи, за провалите на показната дипломация, че е противоотрова срещу постоянния пиар, превърнат в отровата на нашето съществуване.

Loading...

И всичко това накуп потвърждава, че всъщност изборът на Радев даде началото на залеза на Борисов. Може би заради това последният е толкова гневен и истеричен.
informiran

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.