Дик Чейни с изпепеляваща критика към Обама и за кошмарния свят, ако Хилари го смени

Дик Чейни с изпепеляваща критика към Обама и за кошмарния свят, ако Хилари го смени

Преди 15 г. 3000 американци бяха убити при най-смъртоносната атака срещу САЩ в нашата история. Десетилетие и половина по-късно ние продължаваме да сме във война с ислямските терористи.

За да победим в тази война ще се изискват усилия от по-голям мащаб и повече решителност от тези, на които сме били свидетели след Втората световна война, отправяйки призиви към всеки елемент от националната ни власт. Победата над нашите врагове беше значително затруднена от политиките на Барак Обама. Нито един американски президент не е правил толкова много за отслабване на САЩ, за куцукането на отбраната ни и за подпомагане на нашите противници, коментира за в. „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БГЕНС Дик Чейни, вицепрезидент на САЩ от 2001 до 2009 г.Президентът Обама е по-отдаден на ограничаването на силата на Америка, отколкото на победа над враговете ни. Той засили способностите, влиянието и финансите на нашите противници, включително и на водещата в света държава, спонсорираща тероризма, за сметка на нашите съюзници и нашата национална сигурност. Той наблюдава спада на нашите собствени военни способности, докато силата на нашите противници нарасна.

Днес нашите ВВС са най-старите и най-малки откогато и да било. През януари 2015 г. тогавашният началник на Съвета на началник-щабовете ген. Рей Одиерно заяви, че пехотата дотам не е готова, както никога в историята си. Командващият военноморските операции адмирал Джонатан Грийнърт каза в същия дух “Готовността на флотът е в най-ниската точка от години”. Близо половината от частите на морската пехота, които не са разгърнати – тези, които реагират при непредвидени обстоятелства – страдат от дефицит, по думите на командващия корпуса на морската пехота генерал Джоузеф Дънфорд младши.

За първи път от десетилетия американското надмощие в ключови области не може да бъде осигурено. Президентът, който пое поста с обещанието да сложи край на войните, направи войната по-вероятна с намаляване силата и възпиращите способности на Америка. Изглежда, той не разбира, че реалната заплаха от военна сила дава съдържание и смисъл на нашата дипломация. Със съкращаването на размера и силата на нашите сили той осигурява по-голяма продължителност на войните в бъдеще излага на риск живота на повече американци.

Междувременно заплахата от глобални терористични организации нарасна. Никълъс Расмусен, директор на Националния център за контратероризъм, каза в Комисията по сигурност на Камарата на представителите през юли: „Когато наближава 15-та годишнина от 11 септември, обхватът на действащите терористи в световен план е по-широк, по-всеобхватен и по-дълбок, отколкото когато и да е било до този момент.“

Въпреки твърдението на Обама, че Ислямска държава (ИД) се е стопила, Джон Бренън , директорът на ЦРУ при Обама, каза през юни пред Сенатската комисия по разузнаването, че „Нашите усилия не са намалили способности терористичните групи или глобалния им обхват.““ Политиката на президента допринесе за напредъка на нашите врагове. През първите си дни в кабинета, Обама тръгна да изважда нацията от участие във война и завръщане към провалилата се политика от 1990-те години, когато тероризмът беше третиран като въпрос в областта на правоприлагането. Нямаше значение, че чрез Засилената програма за разпити (EIP) се стигна до информация, чрез която бяха предотвратени нападения, беше спасен животът на американци и, ние вече знаем, допринесе за откриването и убиването на Осама бин Ладен.

Обама преустанови програмата, публично разкри нейните техники и не успя да постави на нейно място друга ефективна програма за разпити на терористи. Ние вече не разпитваме терористи в частност и тъй като вече не залавяме терористи. След заемането на поста президентът безразсъдно преследваше целта си за затваряне на затвора в Гуантанамо чрез освобождаване на дотогава задържаните – независимо от вероятността те да се завърнат на бойното поле срещу нас.

До неотдавна, ръководителят за набиране на бойци за ИД в Афганистан и Пакистан беше бивш задържан в Гуантанамо, както и един от най-високопоставените лидери на „Ал Кайда“ на Арабския полуостров. Когато освободи терористите да се върнат на бойното поле, Обама едновременно изтегли американските сили от Ирак и Афганистан. Той нарича тази политика „прекратяване на войните“.

Повечето разумни признават този подход като загуба на войни. Когато Обама положи клетва на 20 януари 2009г., Ирак беше стабилен. След нареденото от президента Буш мощно нахлуване „Ал Кайда“ в Ирак до голяма степен бяха победени, както и шиитските милиции. Ситуацията беше толкова добър, че вицепрезидентът Джо Байдън прогнозира, „Ирак ще бъде едно от най-големите постижения на тази администрация“.

Днес, границата на Ирак със Сирия е заличена от най-успешната и опасна терористична организация в историята. ИД установи своя „халифат“ върху голяма част от територията в сърцето на Сирия и Ирак, от където тя обучава и набира екстремисти, крои заговори предприема атаки. На 20 август 2012 г. Обама начерта червена линия, давайки ясно да се разбере, че ще предприеме военни действия ако сирийският президент Башар Асад използва химически оръжия. Година по-късно Асад извърши атака с газ зарин срещу своя народ в предградията на Дамаск. Обама не направи нищо – пропуск, който разруши доверието в Америка и укрепи позициите на нашите противници.

Сега знаем, че отказът на президента да действа дойде, когато иранците и САЩ бяха ангажирани в тайни преговори за иранската ядрена програма. В новата си книга „Войните на Иран“ кореспондентът на „Уолстрийт джърнъл“ Джей Соломон пише, че според ирански източници, „Техеран даде ясно да се разбере от американската делегация, че ядрените преговори ще бъдат спрени, ако САЩ пристъпят към атака срещу Асад“. Иранците сега управляват колата, не просто въз основа на собствената си политика в Близкия изток, но определяйки и тази на Америка.

Президентът Обама и държавните секретари Хилари Клинтън и Джон Кери бяха толкова загрижени да угодят на управляващите Иран молли, че решиха да пренебрегнат американската кръв по иранските ръце и десетилетията иранска дейност като държава, най-голям спонсор на тероризма в света. В стремеж към ядрената сделка те правеха отстъпка след опасна отстъпка.

Всяко обещание, дадено на американския народ за ядреното споразумение на Обама, беше нарушено. На нас ни беше обещан процес на проверки от „световна класа“. Вместо това на иранците беше позволено в ключови случаи сами да се проверяват. На нас беше обещано споразумението да „блокира всеки път“ към иранско ядрено оръжие. Вместо това споразумението Обама-Клинтън на практика гарантира иранско ядрено оръжие, давайки им достъп до най-новата технология за центрофугиране и вероятно ще доведе до ядрена оръжейна надпревара в близкия изток.

Беше ни обещано че неядрените санкции, включително тези, които блокират достъпа на Иран до конвертируема валута и нашите финансови системи, ще останат в сила. Вместо това администрацията на Обама е платила на моллите 1,7 млрд. долара в брой, от които 1,3 млрд. долара са пари от американските данъкоплатци, първата вноска от които е бил откуп за освобождаването на американски заложници. За да няма никакво съмнение, че режимът ще използва тези фондове в подкрепа на тероризма, парламентът на Иран наскоро прие член 22 от бюджета 2016-2017 г., според който всички тези средства ще бъдат прехвърлени директно на военните в Иран.

Петнадесет години, след като 3000 американци бяха убити от ислямски терористи, главнокомандващият на Америка се превърна в главен перач на парите на водещата в света държава, спонсорираща тероризма. Иран не е единственият противник, облагодетелстващ се по времето на Обама.

Русия заплашва НАТО, нахлувайки в суверенна територия, продавайки зенитни системи на Иран, използвайки свои военни за защита на режима на Асад, бомбардирайки подкрепяни от Америка бунтовници в Сирия и играейки по-голяма роля в Близкия изток, отколкото когато и да било, след като Ануар Садат изгони от Египет съветските съветници през 1972 г. Из целия регион страните, които преди бяха стабилни съюзници на Америка, започват да си правят различни сметки. На Русия се гледа като на надежден съюзник, стоящ до Асад, докато САЩ се оттеглят от своите приятели.

Постоянният поток на посетители от Близкия изток към Москва, включително наскоро израелския премиер Бенямин Нетаняху, е доказателство за засилващата се роля на Москва в региона. Нито Русия, нито Владимир Путин споделят американските интереси. Китай също се надига – застрашава свободата на корабоплаването през Южно Китайско море и развива оръжейни системи, които директно заплашват американското военно превъзходство. Северна Корея представлява все по-голям ядрен заплаха за родината ни САЩ.

Обявеният от Обама завой към Азия се оказа кух, допълнително отчуждаващ нашите съюзници и окуражаващ нашите врагове в региона. Преодоляването на тези щети ще изисква усилия с исторически пропорции. Следващият ни президент трябва да се откаже от фантазията на Обама, че едностранно обезоръжаване, отстъпление и изоставяне на нашите съюзници ще донесе мир и сигурност.

Ние трябва да започнем веднага да се възстановяваме военно. Това означава приключване на орязването и връщане към бюджета на Министерството на отбраната, изграден за разбиване на заплахите за нашата нация. Ние трябва да отстраним веднага дефицитите в готовността ни, да модернизираме и надградим нашия ядрен арсенал, за развиваме и да градим по-стабилна система за противоракетна отбрана, и да инвестираме в технологии, необходими за поддържане на нашето военно превъзходство, особено срещу напредъка на противници като Русия, Китай, Иран и Северна Корея.

Сред най-важните уроци от 11 септември беше и това, че терористите трябва да бъдат лишени от сигурни убежища, където да планират и да предприемат атаки срещу нас. Пред погледа на Обама убежищата на терористите се разпростряха по целия свят. Нашият следващ президент трябва да признае, че ислямските терористи за екзистенциална заплаха за САЩ и трябва да нареди на военните да изработят необходимите за победа срещу тях планове и да ги лишим от убежища. В това трябва да се включат разширяване на въздушната ни кампания срещу ИД, премахване на обременителните правилата на участие и използване, колкото е необходимо, на допълнителни специални оператори и други американски сили, за да се защитим от нашите врагове. Спечелването на войната срещу ислямските терористи също ще изисква да възстановим нашите разузнавателни способности.

Следващият ни президент трябва да възстанови Засилената програма за разпити, гарантирайки, че Гуантанамо остава отворен, така че да имаме съоръжение за задържане на вражески бойци, и увеличаване на нашата разузнавателна дейност, така че да можем да идентифицираме и предотвратим заговори, преди те да бъдат реализирани. Трябва да дадем ясно да се разбере, че няма да позволим на Иран да притежава ядрено оръжие или да стане способен за това.

Следващият ни президент трябва да се откаже от ядреното споразумение Обама-Клинтън, да разработи стратегия в консултации с нашите съюзници в региона за справяне с иранското държавно спонсориране на тероризма, и даде да се разбере, че всички възможности са на масата, когато се отнася за ядрената програма на Иран. Ние трябва също така да възстановим връзките си с всички съюзници по света, така че да можем да създаваме коалиции, необходими за победа над ислямския тероризъм и възстановяване на нашата сила и мощ. Това включва съживяване на НАТО и утвърждаването на непоклатимия ангажимент на Америка към най-ефективния военен съюз в историята.

Поколения преди да сме се изправяли пред и да сме побеждавали сериозни заплахи за нашата нация. Американската сила, лидерство и идеали бяха решаващи за победата на съюзниците през Втората световна война и поражението на съветския комунизъм по време на Студената война. Ще зависи от днешното поколение да възстанови американското превъзходство, така че да можем да защитим нашата свобода и да победим ислямския тероризъм.

След Втората световна война Америка стана защитник на свободата – за самите нас и за милиони по света. Правим това, защото нашата сигурност зависи от това и защото няма друга нация, способна да прави това. Когато американците пресмятат цената на водачеството, ние трябва да помним, че разходите да престанеш да водиш – или бездействието – са много по-високи.

Loading...

Представете си свят, в който Русия, Иран, Китай и Северна Корея определят правилата; в който войнстващият ислям разпространява злата си идеология без оспорване по света; където части от Европа отново са поробени от русия, нашият съюз НАТО е безсилен; и където Китай постига военно превъзходство над САЩ и доминира Азия и отвъд нея. И, накрая, представете си свят, в който терористите и тяхната водеща държава спонсор имат ядрени оръжия. Петнайсет години след 11 септември ние със сигурност можем да кажем, че това е светът, който ще бъде създаден от изтегляне или отстъпление – при политиките на Барак Обама и Хилари Клинтън – ако не променим курса.
Източник: blitz.bg/

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...