Издадоха “Под игото” със съвременен, но скандален превод

Издадоха “Под игото” със съвременен, но скандален превод
Над 6000 архаични думи са заменени със съвременни, но изданието разбуни духовете в социалните мрежи

Издание на “Под игото” на патриарха на българската литература Иван Вазов, “преведено” на съвременен български език, разбуни духовете в социалните мрежи. В него архаични думи са заменени с такива, които използваме в езика днес.

В изданието са променени над 6000 думи и изречения, които според авторката Нели Стефанова са неразбираеми за младежите.

Нашият език е претърпял драстични промени от Освобождението насам, за да бъдат заменени турските думи. Езикът на младите хора се различава драстично от този на “Под игото”, заяви пред bTV Стефанова.

Тя обясни, че хората, които през цялото време са стояли зад нея, след това са се отказали да се споменават имената в новия “прочит” на романа на Иван Вазов.

Гологлав, според преводачката, младежите разбират като човек без коса или с бръсната глава. Затова е добавено обяснението, че това означава мъж без калпак. Обяснено е още, че чемшир е вечно зелено дърво; чучурче – чешма, изворче; глъчка – гласове, а ятаган – сабя. Ето и как звучи текст от “Под игото” на съвременен език:

Авторката Нели Стефанова обясни, че промените са направени целенасочено с цел турските думи да бъдат заменени с думи от славянски произход.

Някои от децата в ученическа възраст разговарят на английски. Тоест езикът на съвременните млади хора се различава драстично от езика на “Под игото”. Всички пояснени думи са отговор на въпроси, зададени от шестокласници“, каза още Стефанова.

Тя допълни, че са се допитвали до самите деца как разбират тези думи и именно те са казали, че ятаган е сабя.

Който ме обвинява, че подценявам децата, просто не познава учениците в 6-8 клас. “Под игото” е преведен на съвременен български език, както Шекспир е преведен на нов английски език“, коментира още Стефанова.

Нели Стефанова уточни още, че има две издания, като едното включва оригиналния текст на “Под игото” с 4200 пояснения в скоби.

Шестокласници от столичното 107-мо училище обаче коментираха, че разбират повечето думи в романа на Вазов.

Тяхната учителка обясни, че децата не учат целия роман, а само отделни глави. По думите й това, което е представено в тях, не е толкова притеснително, независимо от наличието на архаичните думи. Тя обърна внимание, че е важно да се запази духа на романа и призова Иван Вазов да не бъде променян.

Езиковедът Владислав Миланов от Софийския университет е на мнение, че децата не трябва да бъдат подценявани.

“Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, каза Миланов. Според него голяма част от “преведените” думи са некоректно представени и те по-скоро ще подведат децата, а няма да ги улеснят.

Издателят Манол Пейков е на мнение, че трябва да се чете повече, за да може езикът да се обогатява.

“Турцизмите са много характерна част от тази епоха и са част от нашия живот дори и днес”, допълни той.

“Преводът” на “Под игото” обаче взриви социалните мрежи и предизвика хиляди възмутени коментари от потребители:

” Ще си затворя хлевоустата уста и само ще промълвя (тихичко говорене на глас), о, Боже мили!

Потресаващо! Плашат ме размерите на това самочувствие, с което някакви хора подхождат към абсолютно непосилни им задачи. Виждаме го тук, виждаме и на много други места”.

Не, това не е тъпотия (глупост, недоученост). Това е съзнателно посегателство (накърняване, вмешателство, обсебване). Криминално. Като не можеш да пишеш като дядо Вазов, поне да го охулиш.Но… на него това му е било ясно: “Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?“…

Loading...

dir.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.