Иманярско злато и чекмеджета

Иманярско злато и чекмеджта

Златото преди и сега! Иманярството е страст, хоби или професия! Иманярството съществува от дълбока древност.

От както златото е навлязло в бита на човек е започнало и иманярството. Аргонавтите са герои от древногръцката митология. Предвожданите от Язон 50 спътници, които с кораба „Арго“ (от където идва името им) предприемат поход по море до Колхида, на североизточното крайбрежие на Черно море, (днес в Западна Грузия) и донасят Златното руно в Йолк (Антична Тесалия). Описват се като изключително предани и безстрашни. Походът бил предприет под закрилата на Хера и Аполон. Нима в митологията не се описва иманярска дружина тръгнала да търси злато?

Според Стефан Пройнов арт експерт на антично и древно изкуство златното руно не е имало магическа сила, а просто така са добивали златни власинки от реките като са поставели агнешки кожи на дъното на реката и в тях са се оплитали златните люспи на принципът на драгите днес.

Златото се превръща в най-ценната суровина към която са се стремели всички царе и императори, водили са се войни за него както по море така и по суша. Според древните египтяни дори нашите създатели са го имплантирали в човешкото ДНК за да ни е заложено генетично да го търсим и да се стремим към него. Това е само теория, но жаждата на човека за злато е факт.

Нима древните гърци не са добивали злато от което да секат монети и да правят накити и съдове, нима Римляните на са правили същото? Същото са правили и византийците и всички до ден днешен правят това. Страста на пиратите, който са ограбвали търговски кораби.

В България е най-древното злато на света, ние първи сме започнали да го добиваме и обработваме де факто първите иманяри на света са Българите. Един от най-успелите иманяри Вълчан Войвода, който е натрупал несметни богатства с пиратство и по-късно на суша като е обирал хазни, но хайдутите са ограбвали и антични крепости и могили.

Легенди се носят за Вълчан Войвода и неговите пещери пълни със злато и скъпоценни камъни, които вдъхновяват и до днес така наречените иманяри. Иманярите се делят на няколко типа – такива, които търсят съкровища по карти и такива, които си го добиват като копаят пясък по реките и го промиват, а има и такива, които ходят с метал детектори, с които засичат метали в почвата. Има и такива, които по хайдушки ограбват антични гробници и некрополи.

През Втората Световна война самият Хитлер е имал такива корпуси, който са ограбвали антични археологически обекти и това не е сензация.

Всички завоеватели са го правели водени от жаждата им за злато. Образът на тракийския цар Рез, съюзник на троянците, е описан от Омир в X песен на „Илиада“:

„Видях с очите си конете му чудни, невидяни с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг.
А по бързина те са на вятъра вихровит подобни.
Злато и сребро украсяват колесницата му, блестяща И златно е дивно неговото въоръжение светло, прилично е това оръжие не на смъртен да стои, а на безсмъртните, вечно живи богове блажени…“

Нима тракийският цар Резос не е обитавал страна богата на злато, нима в очите на древните той не е показал стандарт невиждан до сега, нима траките на които ние сме наследници не са добивали злато? Няма как в най-богатата на съдържание на злато към тон руда в света държава да няма иманярство. Златото и алчността като човешка черта потиква към престъпления именно заради това иманярство ще има с или без строги закони за това.

В България има поговорка: ”вода гази, жаден ходи” та иманярите са тези които утоляват жажда си ще рече някой. Над 75% от територията ни е пренаселвана през вековете от различни цивилизации оставили своите следи в културните пластове на България. Където да копнеш дето се казва и ще намериш нещо затова и има много търсачи у нас, които както и да се именуват практикуват тази дейност.
Искам да зачекна темата и за археолозите и човешката алчност като има и такива археолози, които отклоняват антични ценности към черният пазар, има и такива музейни сътрудници, които подменят с дубликати археологически предмети от хранилищата на музеите с цел лично облагодетелстване и за тях никой не говори, но ги има бъдете сигурни. Има и такива, които милеят за историята и пламенно възроптават, че иманярите унищожават културните пластове и се губи безвъзвратно ценна информация!

Прави са, но всички ние сме емоционални същества водени от емоции и страсти. Нима алчността не е страст, нима колекционерството и нумизматиката не са вид егоистична страст? Колко съдии, прокурори и политици да не пропуснем и полицай са колекционери, но тях закона не ги лови. Защото „закона е врата в полето“ дето с казва и се прилага или не се прилага – за едни може, а за други не. Строенето на магистрали и метро през антични селища и руини е виден пример за незачитането на закона за защита на античните паметници на културата. Археолозите трябва ли да работят с калорифери?

Затова трябва закон, които да регулира това и всички да го спазват, но трябва и патриотизъм, трябва страстите на всички и личният егоизъм да бъде озаптен с разум и държавна политика. Виждаме, че там където няма държавническо мислене законите не се прилагат и алчността и жаждата за злато е по-силна и тя надделява!

Злато има в недрата на земята, има в скритите находки от древността, има го дори в нощното шкафче на премиера, имало го е и ще го има и след нас. Силата на златото е, че то не старее, а е надживяло предишните цивилизации, ще надживее и нас! Сменя и формата си, сменя и стопаните, но остава – ние имаме срок на годност, не и то!

Този закон обслужваше един колекционер. Сега него го няма, остана и правителството да го няма и може би ще има друг закон, но на златото не му пука то ще ни надживее и никой няма да го занесе на онзи свят.

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.