Кога България беше индустриална държава? Производствени фондове за 120 млрд. долара бяха унищожени!

Кога България беше индустриална държава? Производствени фондове за 120 млрд. долара бяха унищожени!
Един от последните словесни изблици на премиера Борисов се разрази на 4 юни 2019 г. на срещата му с Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

Дали защото говори пред новите български индустриалци, или защото още бе в еуфорията на поредната си изборна победа, но Борисов каза следното:

„Много впечатлен съм от обиколките по заводите – мога да кажа, че България пак се завърна като една индустриална държава – както е била преди 1945 г. Където минете – завод до завод.“

Оставям настрана „завод до завода“, което би трябвало да ни изуми в светлината на факта, че след разрушаването на стотици заводи у нас стотици хиляди българи бяха принудени да заминат на „гурбет“ в чужбина, за да могат да изхранват себе си и семействата си. Но не мога да подмина „завръщането на България в ролята си на индустриална държава, „каквато е била преди 1945 г.“. Боже мой, как могат да се твърдят подобни неща и защо българите мълчат пред подобни откровени глупости. Макар преди Втората световна война страната ни да не е най-бедната европейска държава, все пак тя е на 18-то място от 24 държави! А производството и износът ни се състоят най-вече от тютюн (повече от 50 % от износа), следван от зърно, яйца, плодове, маслодайни продукти, кожи, птици. И толкоз. Останалото – текстил, каучук, въглища, захар е само в добивната и преработвателната селскостопанска продукция. Това ли е индустриализирана България?“, не сдържа гнева си след изявлението проф. Искра Баева.

България наистина е била развита индустриална страна, една от 30-те държави, участващи в световния експорт на машини. Но тези успехи страната ни е постигнала не преди, а след 1945 г. В социалистическите години сме създавали технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация, но явно Ученикът от Банкя не е присъствал на уроците по икономическа география. А след това в Пожарникарския факултет на Симеоново подобни лекции е нямало. Следват факти, събрани от дългогодишния икономически деец инж. Иван Пехливанов, които показват кога наистина България е била индустриална държава.

Енергетика

efekt 2

До средата на ХХ век бяхме последни в Европа по енергийни мощности. От 1945 до 1990 г. те нараснаха 120 пъти! Стигнахме Белгия и Австрия. Изпреварихме Дания, Португалия и Гърция. Енергийната ни стратегия, проектите, инженерната реализация се изпълняваха от забележителния научен център „Енергопроект“. Създаден през 1948 г., той обедини творческите сили на няколко поколения специалисти и стигахме върховете на световната енергетика:

– АЕЦ „Козлодуй“. Проектирана и строена съвместно от руски и наши специалисти, с мощността си 3760 MW осигури 45% от електропроизводството на страната! Тя е една от големите атомни електроцентрали в света!

– ПАВЕЦ „Чаира“. По мощност (861 MW) и по проектно решение (турбопомпената зала е на 360 метра под земята, в каверна с размерите на зала 1 на НДК) няма европейски аналог!

– Каскада „Белмекен-Сестримо“. С трите електроцентрали (първата от които е ПАВЕЦ), с обща мощност 735 MW, е международна рядкост! Заема водещо място между действащите ВЕЦ и ПАВЕЦ в света. Енергийният отрасъл към 1989 г. зае 18% от националните промишлени фондове.

Металургията и химията

До 1950 г. България е нямала металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3,3 млн. т. стомана и бяхме 27-ата металургична страна в света. От 1970 година българското корабостроене работеше изцяло с местни метали. От 1972 г. металургията ни осигуряваше нуждите на танкостроенето с наши стомани. През 1945 г. дори сода каустик и син камък сме внасяли. Към 1989 г. отрасълът вече произвеждаше годишно: 2,5 млн. тона минерални торове, 1 милион тона калцинирана сода, 400 хил. т пластмаси, 1,8 милиона броя автомобилни гуми, 20 хил. т химикали за растителна защита. У нас се преработваха 12 млн. т суров петрол. Химическата индустрия даваше 8,5% от националната промишлена продукция и осигуряваше 20% от постъпленията в западна валута. Огромният износ в Русия ни направи първи в света по производство на пасти за зъби.

Машиностроенето

През 1945 г. в България имаше десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. През 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. 5000 научни дейци създаваха нови технологии и машини в 30 научноизследователски института. Първият български електрокар се появи в 1951 г. След 3 десетилетия изнасяхме годишно 83 хиляди електро- и мотокари. Три бяха световните фирми в тази област: „Кларк“ – САЩ, „Тойота“ – Япония и „Балканкар“ – България. Корабостроенето от Освобождението до 1945 г. е произвело 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. Най-големият кораб е бил с товароподемност 800 тона. От 1945 до 1990 г. са произведени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона. От износ на кораби спечелихме 2 млрд. щатски долара.

Корабостроителният завод във Варна, проектиран и построен от наши специалисти, бе един от най-съвременните в Европа. От него на всеки 3-4 месеца излизаше нов плавателен съд. Инвестиционното машиностроене до 1945 г. не беше известно у нас дори като понятие. Индустрията работеше само с вносни машини. През 50-те години се появиха първите ни заводи, съоръжени с българска техника. Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центрове, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.

Електроника и изчислителна техника

Към 1970 г. вече работеха заводите за запаметяващи устройства в Стара Загора, Пловдив и София, Заводът за дискови запаметяващи устройства – Стара Загора. Повечето компактдискове, които купувахме, се произвеждаха в Стара Загора и след това им се лепяха различни вносни марки. В София се произвеждаха изчислителни машини, магнитни глави в Разлог, печатни платки в Русе и Търговище, телевизори в София и Велико Търново, телефони в Белоградчик. За три десетилетия мощностите на военно-промишления ни комплекс се увеличиха стократно. Военно-промишлената ни продукция беше под 0,1% от световното специално производство. Въпреки този малък дял комплексът осигуряваше от експорт годишен валутен доход на България над 1 милиард щ. д., създаваше работа на 100 000 души, спираше внос и задоволяваше основните нужди на армията.

Леката и хранителната индустрия

След 1970 г. бе създаден добър потенциал в леката и хранителната индустрия. Мъжките облекла на заводите „Витоша“ – София, „Дружба“ – Варна, в Плевен и в Луковит стигнаха международните стандарти и имаха пазари в много страни. Трикотажните изделия на „Яница“ – Елхово, „Росица“ – Севлиево, и други имаха неограничени пазари.

Неслучайно и днес заводът в Доспат работи почти изцяло за експорт и заслужи правото да бъде приватизиран от височайша особа. Спортните облекла в Кърджали, Симеоновград, Попово, Елхово само за няколко години измениха гледката по ски-пистите със съвременния си дизайн. Те се произвеждаха по марки и лицензи от „Пума“, „Адидас“, „Виеналайн“. Пионерът на българския спортен дизайн Васко Василев превърна предприятията „Невен“ и „Яница“ в известни у нас и в чужбина производители на модни облекла. Станахме производители на марковите ски „Атомик“. До 1980 г. произвеждахме само спортни гуменки. След 3-4 години, по лицензи от „Ромика“, „Трейнинг“, „Адидас“ и „Пума“, предприятията в Благоевград, София, Хаджидимово, Добрич, Хасково стигнаха общо годишно производство 5 милиона маратонки – повече от всички соцстрани, взети заедно. Всяка събота и неделя туристи от Гърция и Югославия купуваха по 4-5 чифта български маркови маратонки от софийския ЦУМ. Годишното производството на тютюн стигна 160 хил. тона. Генерално бяха преустроени фабриките за цигари, годишно произвеждахме 71 хил. тона и излязохме на трето место в Европа след Англия и Германия. Износът на тютюневи изделия осигури 1 милиард долара валутни постъпления. През 1962-1970 г. бяха построени десетки заводи по закупени от западни фирми лицензи за високи технологии и продукти със съвременно оборудване.

1990 г. завари България с над 120 млрд. щ.д. основни фондове, от тях 70% – основни производствени фондове. За малката ни страна това беше огромна собствена инвестиция. 2,8 млрд. щ. д. от валутния ни дълг се изразходваха за нова техника, активните ни производствени фондове бяха в процес на обновление.

Малко държави бяха в такова благоприятно положение. Вместо стартова позиция за нов растеж това състояние беше унищожено.

Граденото близо половин век бе съсипано и разпродадено на безценица. Сега пак говорим за индустриализация… / socbg.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...


loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.