Марияна Николова: Младите се завръщат от чужбина заради по-високите заплати

Марияна Николова: Младите се завръщат от чужбина заради по-високите заплати

Успешното икономическо развитие е най-важният фактор за демографската политика, казва в интервю вицепремиерът по икономическата и демографската политика, публикувано в 24 часа.

Статистиката показвала, че през миналата година са се върнали 16 хиляди българи, а през 2017-а са били около 13 хиляди.

– Г-жо Николова, предложението първият ден от болничните да не се плаща, срещна остър отпор на синдикатите. Каква трябва да е реформата, за да се спрат фалшивите листове?

– Действително спорът около изплащането на болничните обтегна атмосферата в тристранния съвет. Аз съм поддръжник на виждането, че всички спорове могат да се решат с диалог – тогава се постигат най-важните и най-трудните решения. Не приемам екстремните действия, защото те по-скоро биха увеличили напрежението, което пък ще направи последващите разговори още по-трудни. Всички ние искаме да се намери справедливо решение, което, от една страна, да защити правата на работещите, и, от друга, интересите на работодателите. Смятам, че не са изчерпани всички възможности и постигането на компромис е възможна мисия. Факт е, че има злоупотреби с болнични – това е проблем, който ощетява всички граждани, защото парите, които се харчат за тези болнични, са от джоба на всички ни. Ще потърсим механизъм, чрез който да се извършва контрол на болничните и да се минимализират възможностите за злоупотреба с тях. По този въпрос едва ли някой е против.

– Социалното министерство е готово с програма за връщането на българите от чужбина. В пакета влиза отпускането на до 1200 лв., които да покрият разходите за наем, детегледачка, уроци по български и стипендии. Какво още ще включва тя?

– Предвид предизвикателствата пред пазара на труда и все по-нарастващата нужда от кадри, от една страна, а от друга, усилията на правителството да намери механизми, чрез които да успее да върне от чужбина част от нашите сънародници, се стигна до идеята да се разширят обхватът и дейностите на досега изпълняваната от Агенция по заетостта процедура “Национална EURES мрежа”. На редовното заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, което ще се проведе на 12 декември, предстои да се разгледа новият компонент и ако бъде одобрен, той ще заработи от януари.

Дейностите по новия компонент ще се реализират до 2023 г. Това са целенасочени осигуряващи условия за завръщане на работещи в чужбина българи обратно в страната. Например, ако не притежават собствено жилище, ще им се поемат разходите за наем на жилище. На децата им, които не са приети в детска градина или ясла заради изпуснати възможности за класиране и прием, ще им бъде осигурен детегледач до записването на децата в детско заведение. Предвидени са и мерки за улесняване интеграцията на членове от семейството с друго гражданство, включително чрез предоставяне на чуждоезикови обучения, като за времето на обучение ще се покриват и разходите за стипендии.

Предвидени са и финансови стимули на завърналите се лица, започнали работа в области в страната с ниски стойности на възнагражденията спрямо средните на национално ниво.

– Ще има ли конкретни мерки за младите българи, които учат в чужбина?

– В новия пакет по “Национална EURES мрежа” са предвидени дейности, които ще осигурят превенция от емигриране на български студенти, завършващи своето образование в чужбина. По този начин се цели да се осигури част от необходимите на българските работодатели кадри, включително и висококвалифицирани, за поддържането на високо ниво на конкурентоспособност на предприятията. Ще бъдат предоставяни услуги на лицата от чужбина за достъп до националния пазара на труда. Например ще им се изготвят индивидуални планове за действие – профилиране, ориентирани спрямо индивидуалните им нужди. Ще им се оказва подкрепа за заетост чрез консултиране и свързване с работодатели за наемането в предприятия в България

– Какви са вашите наблюдения, завръщат ли се повече българи у нас?

– През последните години се увеличава броят на младите хора, избрали да се завърнат в България и да се реализират професионално тук. Статистиката показва, че през миналата година над 16 хил. българи са се върнали, а през 2017-а са били около 13 хил. За сравнение преди 8 г. броят им е бил близо 5 хил. Това е благодарение на целенасочена и последователна политика, която вече започва да дава своите плодове. Трябва да сме наясно, че държавните стимули и програми са инструмент за подкрепа, защото основният и ключов елемент е състоянието на икономиката в България. Икономическото развитие е най-важният фактор за демографската политика като цяло. Повечето хора, особено младите, които са взели решение да се завърнат, изтъкват семейни причини и подобреното състояние на пазара на труда.

За две години средната работна заплата е увеличена с 9,4%, а минималната с близо 11%. Последните данни на Евростат показват, че България е на осмо място сред 28-те страни-членки на Европейския съюз, по икономически растеж през второто тримесечие на 2019 г., а БВП за този период е достигнал 3,5%. Ръстът спрямо първото тримесечие е 0,8 на сто. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през второто тримесечие на 2019 г. възлиза на 25,1 млрд. лв. по текущи цени. Затова ние работим и ще продължим и занапред да полагаме усилия за още по-висок растеж на икономиката, което е тясно свързано с по-бързите темпове за ръст на заплатите.

– Сформирахте работна група, която да подготви нова визия за демографската политика. Експертите предложиха детски надбавки за всички и обезщетението при раждане да стане 1000 лв. Какви други мерки предлагат те?

– Експертна група работеше известен период по система от мерки, насочени към подобряване на демографското състояние на населението в България. В нея бяха включени експерти от държавната администрация и от академичните среди. Тези мерки бяха предложени на Националния съвет по демографска политика за обсъждане. Ведомствата и организациите, които имат представители в Националния съвет по демографска политика, още дават бележки и предложения по тези мерки. Те са свързани с подкрепа на раждаемостта и семейството, обхващане на децата в предучилищно и училищно образование, мерки за привличане на българи, учещи и работещи в чужбина, опазване на майчиното и детското здраве. Разбира се, става дума за дългосрочни мерки.

– Вие оглавихте Съвета за киберсигурност към Министерския съвет, на какъв етап е той?

– Съветът по киберсигурност е колективен консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на киберсигурността. Неговата дейност и функции са определени в Закона за киберсигурността. Готов е правилникът за работа на съвета, който предстои да бъда внесен в Министерски съвет. След неговото приемане ще насроча и първото заседание на съвета.

– Трябват ли промени в Наказателния кодекс, защото сега наказанията за този вид престъпления са от 2 до 8 г. затвор?

– Моето мнение по отношение на размера на наказанията в раздел “Компютърни престъпления” в Наказателния кодекс е, че са занижени. Хакването на информационните системи в държавни структури или частни компании води до сериозни последици. Щетите са финансови и морални, а когато са засегнати информационните системи на държавата и нейната критична инфраструктура, това вече е посегателство срещу националната сигурност.

В тази връзка смятам, че наказанията следва да бъдат завишени и да отговарят на общественоопасните последици, които биха могли да настъпят от конкретно деяние.

През октомври направих кръгла маса с представители на съдебната, изпълнителната власт и неправителствени организации с цел обсъждане на предложения за повишаване на размера на наказанията. Вследствие на тази среща получих предложения от различни институции, които предстои да бъдат изпратени към Министерството на правосъдието и да бъдат изготвени окончателни текстове за промени в Наказателния кодекс.

– Само преди дни се завърнахте от Делхи, където бяхте на международния бизнес форум “Индия-Европа 29”. Там бяха обсъдени новите световни икономически тенденции. Какви са резултатите от посещението и в кои сектори можем да си сътрудничим с Индия?

– Участвах в петото издание на бизнес форума “Индия-Европа 29”, който тази година беше с подчертано внимание към изкуствения интелект, информационните технологии и стартъпи, възобновяемите енергийни източници, интелигентните градове и чистите технологии. В делегацията имаше и представители на бизнеса. Положихме усилия да представим България и възможностите за инвестиции по най-добрия начин. Бяхме посрещнати с огромен интерес. Ще отбележа само, че в своето изказване министърът на търговията, индустрията и железниците Пиуш Гоял не само маркира дълбоките традиции в отношенията между България и Индия, но акцентира върху положителните условия за правене на бизнес, които страната ни предлага. В края на своето изказване министър Гоял призова участниците във форума да обърнат повече внимание на възможностите за инвестиции у нас. Индийската страна също така изрази интерес за организиране на бизнес делегация, която да посети България през пролетта.

С министър Гоял се договорихме за по-интензивно привличане на инвестиции и за навлизането на български компании на индийския пазар.

В Делхи имах възможността да посетя създадената от български предприемачи компания “Ексайтел”, която доставя широколентов интернет за над 300 хил. домакинства.

Loading...

Компанията е първата във фиксирания интернет сектор с разрешение за 100% чуждестранно участие и е един от най-успешните български проекти в Индия. На фона на форума българската делегация имаше полезна среща с членове на Федерацията на индийските търговско-промишлени палати. Организаторите споделиха, че България представлява интерес за индийския бизнес заради квалифицираната работна ръка, данъчната политика и достъпа до европейския пазар с 500 милиона потребители. / Dunavmost.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.