Невярващите в коронавируса граничат с религиозен фанатизъм. Измислят си, че докторът от Спешна помощ е починал от рак

Невярващи в коронавируса се ожесточават и вече граничат с религиозен фанатизъм.

Като чуят за брой заразени или починал от вируса, изпълват социалните мрежи с коментари, че всеки който вярва в епидемията е луд.

И си измислят аргументи един след друг – докторът от Спешна помощ бил починал от рак, имал рак четвърта степен. Дали си го представят толкова болен човек как ще ходи на работа?

Увереността е много силна на база личен опит – „Аз кашлях две седмици през февруари, изкарал съм го, няма страшно, каква е тази паника”. Ти ако си кашлял, друг е умрял, бе драги. Или има увреждания на дробовете, от които не се знае дали ще се оправи. Не всеки е късметлия да го изкара безсимпотмно.

Имам предложение – всички, които не вярват, че има вирус, и онези, които смятат, че не е опасен, да декларират публично, че няма да търсят лекарска помощ, ако се заразят. За да не претоварват болниците. Видя се, че малко като се увеличиха заразените и отделни болници спряха да приемат пациенти.

efekt 2

А около 3-5% от заразените имат нужда от болнично лечение. Това го установи СЗО още в Китай през януари-февруари. Ама СЗО лъже, нали…

В момента у нас има активни 2366 случая. В болница са 450 души. Та ако си джиткаме без предпазни мерки и заразените се увеличават, скоро в болниците няма да има място. Така че…

Спокойно, без паника, пригответе се да посрещнете разширяването на епидемията, като от нас зависи да става по-бавно, да не се претоварват болници и лекари и сестри колективно да напускат.

Иван Бакалов, Фейсбук

Невярващи в коронавируса се ожесточават и вече граничат с религиозен фанатизъм. Като чуят за брой заразени или починал…

Публикувахте от Ivan Bakalov в Събота, 4 юли 2020 г.

<

Източник: Bultimes

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.