Добре върви мемоарната ми книга за последните 20 години от българския преход.
В нея има всичко за всеки от псевдогероите на нашето време.
Преди 17 години едно момче работеше като мъжка секретарка на главсека на МВР.
Често поемаше и вечерните дежурства по кафеварка.
Цецко (Цветанов), както го наричаше галено Бойко Борисов, въртеше превъзходно кафетата и майсторски палеше пурата на началника си, па и на гостите, които приемаха.
Беше се научил да пали дебелите маркови джигари от ръка с къси отривисти движения.
Без да дърпа от пурата, без да гълта..дима.
Само една африканка съм срещал да е по-талантлива от него. Цецко или Цецо въртеше кръшно цялото домакинство в кабинета на началника си.
Пич та дрънка. Момче за всичко. Ординарец, че и нещо отгоре.
В очите му се четеше кучешка преданост към господаря, придобита, а не вродена, добродушност, но и една присвяткаща лукавост и подмолност, особено по тъмно, толкова нехарактерна за най-добрия приятел на човека.
Убеден съм, че днес Борисов добре е опознал всичките страни от душевността на този инак посредствено моделиран проекточовек.
Дълбината на подмолността се е огледала безмилостно и безнадеждно в ямките на очите му. Няма по-страшно нещо от посредствения, амбициозен и надарен с кучешки инстинкти човечец…
Колко само роли смени в политиката за десетина години Цв Цв, с които мина и задмина шефа си и нас, по-бледите пишман актьори от абсурдната политсцена – от послушното сервитьорче и кафеджийче до дясната ръка в ГЕРБ, джеймсбондът – отмъстител от МВР Пикчърс, душманинът на лекарите, четящият като пиеска на абсурда сересета, газещият с кафяв ботуш законността,
та до гълъба на мира, ястреб на американизма и атлантизма, партийният строител и туптящото сърце на ГЕРБ, пръв блюстител на законността и мозъкът, жрецът на демокрацията в нейния храм Народното събрание…всичко това изиграно с посредствената лекота на родения натуршчик…но за тези роли подробностите по -нататък. / Николай Бареков, фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
