Социализмът беше постигнатият Рай на Земята, но човекът не разбра, омръзна му, и сам подскочи в Ада…

Социализмът беше постигнатият Рай на Земята, но човекът не разбра, омръзна му, и сам подскочи в Ада… След време – като отминат емоциите, и се позабрави на кой какъв е бил дядо му, ще дойде времето на трезвата преценка.

И тогава, убеден съм, ще възникне нова научна школа в областта на философията.

Може би това ще е най-важната революция изобщо в историята на философията. Защото ще подхване един въпрос, без отговор до момента – Раят ли е смисълът на човешките стремежи, и какво следва после?

Социализмът ще даде отговор на този въпрос. Защото това фактически бе успешен експеримент за изграждане на “Рай” на Земята. До голяма степен това бе постигнато, и би следвало след всички получено като резултат, след това системата да се доизгради сама до “пълен Рай”.

Вероятно това трябваше да бъде завършеният комунизъм. Който в част от литературата от онова време реално се описва точно със същото съдържание, с което религиозните учени описват “Рая”.

Социализмът бе реализираният Рай на Земята, но въпреки това той не оцеля.

При това, не ви говоря единствено за съветския тип социализъм. В момента рухва и западното му огледално копие, което бе създадено, именно под натиска на “съветите”.

Германия или Франция са силно социалистически държави с псевдо-пазарна икономика. Изобщо, повечето “стар ЕС”, бе, и все още е – социалистическа държава. Т.е. държава, в която основните права на всички хора са равни, и гарантирани от правителството. Всички имат образование, здравеопазване, достъп до работа, та дори и щедри социални помощи, ако нямат работа. Имат достъп до култура – литература, изкуство, социален живот. Могат да пътуват и пр.

Всичко това обаче поетапно си отива, под натиска на… общественото недоволство от системата. Народът непрекъснато иска още нещо, нещо друго, живее с усещането, че може и по-добре.

Но пропуска важния момент, че всяка промяна може да доведе до добро, но може и да не доведе. И демонтажът на старата система, която ни изглежда не най-добрата, не гарантира нова и по-добра.

Западният свят го чака съдбата на Източна Европа. След като неолиберал-корпоративният капитализъм демонтира действащия социализъм, ще стане същото като тук. Няма да има работа (защото чисто пазарно работните места е изгодно да са другаде), няма да има помощи, няма да има здравеопазване без пари (защото корпорациите ще вдигнат цените и публичните фондове няма да стигат), образованието ще ерозира и пр.

България при социализма имаше практически всичко. Храна много и за всеки – при това качествена и екологична. Дълги и евтини почивки на море и планина. Образование за всички. Здравеопазване за всички. Огромно спокойствие и сигурност. Предвидимост за утрешния ден. Култура, изкуство, наука…

Всъщност, тогава България имаше дори повече свобода за пътуване. Да, така е. Защото всеки можеше свободно да пътува в социалистическия лагер, който беше доста голям и предлагаше много какво да се види. И тези пътувания бяха почти на безценица. Фактически, пътували сме повече от сега.

Днес имаме право да пътуваме, но нямаме пари. Всичко е безбожно скъпо. Много малко хора реално пътуват. Всъщност, дори пътуванията ни вътре в България, са намалели. Вече ходим на морето по 7-8 дни, и плащаме десеторно на предната “карта” за 2 седмици от “предприятието”.

Вярно е, че липсваха някои стоки, които на Запад ги имаше (да не забравяме, че там също беше социализъм). Но това се дължеше просто на по-ранния етап на индустриално развитие, на което бяхме. “Москвичи” и телевизори “Електрон” бяха по-зле от “Голф” и “Сони”. Но бяха по-добре от първия автомобил на “Даймлер Бенц”. С времето щяха да се подобрят. Сравнението на различни исторически етапи бе илюзия.

В момента също нямаме автомобили “Голф”. Пак не ги произвеждаме. Доставят ни ги като внос, а в замяна разпродаваме земя, предприятия и вземаме заеми, за да ги платим. Нямаме какво да изнесем. Преди имахме “Москвичи”, но си ги правехме сами.

Но не “Москвичите” са най-важните. Важно е, че онази система бе качествена, сигурна, с грижа за човека, и за неговото спокойствие и просперитет. И го постигаше.

Но на народа му омръзна. Дори Раят му омръзна. Надеждата, че е възможно нещо по-добро, го доведе до пълен крах. Скоро ще повторим този крах и в рамките на ЕС. Там процесите вече са необратими – корпорациите са завзели властта и поетапно разглобяват всички остатъци от западноевропейската социална държава.

Ще мине време, ще се забрави на кой дядо му какъв е бил. А философите вероятно ще заключат, че Раят е невъзможен. Заради илюзиите на човека, че това не е Рай и има нещо невидимо и неясно, но със сигурност – по-добро 🙂 / bulpress.top

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.