Кризата с COVID-19 ще промени българската политика.
Това каза в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ проф. Александър Маринов.
По думите на политолога, който е и председател на Стратегическия съвет към президента, кризата е изключително сериозна и нищо след нея няма да бъде същото, но хората все още не могат да осмислят това в цялата дълбочина.
„Пред Борисов по принцип има две възможности. Ако правителството продължава да не се справя добре с управлението на кризата като цяло и последиците са тежки – икономически и социални, той е обречен. Нещо повече – върху него ще се стовари цялото натрупвано негодувание през годините. Ако обаче се случи така, че правителството се справи или остане впечатлението, че правителството се е справило, това е неговият огромен шанс. Малък, но все пак има такъв шанс. Той се опитва да играе тази игра – на спасителя, на жертвоготовния човек, на този, който се грижи за здравето на хората“, коментира политологът.
„Дори и не толкова умните хора в правителството разбират, че този трик с насаждането на голям страх няма да работи дълго време. Съзнавам добре, че хората са уплашени, че се притесняват за живота и здравето си, но има много други неща, които се случват. Не казвам, че трябва да се пренебрегват медицинските препоръки и ограничения, но ние трябва да се научим да живеем с този вирус, защото той няма да изчезне на 14 май, а дълго ще остане тук. Не може обществото да спре да произвежда, да потребява, да общува, защото това също е смърт. Между другото, това казва и президентът. Много е лесно да плашиш, но хората в правителството по един или друг начин усещат, че тези въпроси ще бъдат зададени много остро и последиците ще бъдат много сериозни“, допълни Александър Маринов.
Според Александър Маринов българската политика в момента е във фазата на разпада.
„Когато управляващата класа няма необходимите качества, тя не може да излезе от кризата с необходимата сплав от интелигентност, компетентност и мъжество. Сега започва паниката в средите на тези, които вземат решения“, коментира той.
Александър Маринов обясни, че промяната в българската политика не е в това да се сменят лицата и имената, а в това коренно радикално да се промени начинът, по който се прави политика.
„Именно този дефицит на умения, на знания, на компетентност и добросъвестност сега личи много ясно. Според мен това е много тежък, много болезнен, но ценен урок за българското общество. Трябва да се промени начинът, по който се мисли за политиката, за отговорностите, свързани с политиката, а оттам вече и начинът, по който подбираме хората, които трябва да вършат това“, допълни политологът.
По повод поисканото от премиера освобождаване на изпълнителния директор и борда на Българската банка за развитие, прф. Маринов коментира, че в този случай става дума не за пир по време на чума, а за далавера по време на чума, което е още по-лошо.
Премиерът има една червена линия – когато бъде поставен под съмнение или под удар неговото лично положение или престиж, той действа безкомпромисно.
„Бяха преминати всякакви граници. Това, което направи държавната банка, която би трябвало да бъде контролирана от правителството, от финансовия министър преди всичко, беше шамар на всички заявления на управляващите и лично на министър-председателя. Ако това беше частна банка или банката на Стоян Мавродиев, той може да прави с нея каквото си иска, но в случая става дума за държавни пари, при това за банката, в която в условия на криза се наливат 700 млн. лева. В дадения случай когато задейства инстинктът за самосъхранение, предполагам, че Борисов е готов да поеме всякакви рискове“, обясни политологът.
„Въпреки риска от конфронтация с ДПС, премиерът иска да отклони отговорността и упреците от себе си и вероятно действа с оглед на непосредствената заплаха“, коментира проф. Александър Маринов.
„Смятам, че той се ръководи от интуитивна схема, едва ли много подробно е обмислил ситуацията,“ допълни той.
Източник: Епицентър.БГ
Източник: Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
