Бизнесът, за който никой не говори, но погубва десетки животи в Балкана, се оказа далавера за хиляди лева!

Бизнесът, за който никой не говори, но погубва десетки животи в Балкана, се оказа далавера за хиляди лева! Преди дни се появиха притеснителни подробности за бизнеса, за който никой не говори, но погубва десетки животи в Балкана.

Сега пък стана ясно, че 12 000 ловци на трюфели кръстосват българските гори в търсене на една от най-скъпите гъби, килограм от която се продава за над 4 хиляди евро зад граница.

Златотърсачите, както са известни тези хора, си вадят специални разрешителни от Държавния горски фонд.

Всеки документ се издава от съответното стопанство в началото на годината и цената му е 36 лева за физически лица и 360 лева за фирми. Важи за една календарна година.

Въпреки сериозната бройка на ловците на трюфели едва двама са глобени до момента за липса на съответните документи.

Двата акта са съставени при проверки на мобилен контролен екип на Североизточно държавно предприятие на територията на ловно стопанство „Тервел”, уточнява в. „Монитор“.

„Хората, които събират този тип гъби, са много изпълнителни, тъй като твърдят, че изкарват по 50 хиляди лева годишно, което си е един доста добър доход. Те влагат пари и в породисти кучета, чието обучение отнема доста време, за да могат да започнат да изкарват пари. Затова и повечето от тях са снабдени с всички разрешителни“, обясниха от Държавния горски фонд.

От там отчитат, че само във Варна годишната квота е 2 тона. Немалка част от събраните гъби са именно трюфели, които на изкупна цена се оценяват на близо 100 хил. лева. Износната им стойност обаче надхвърля дори няколко милиона лева.

Данъците обаче се плащат от фирмите, които прекупуват стоката. Често обаче точните суми не се декларират, а износът се оформял като трансфер на подправки на занижени цени. Така данъчната ставка спадала.

Поради тази причина от НАП са се заканили да започнат проверка на приходите на регистрираните в горските стопанства събирачи на трюфели. / blitz.bg

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.