Бойко, казах ти да си намериш грамотни адвокати още при загубата на делото, че те нарекли тъп.
Самото дело доказваше твърдението.
Сега исковата молба сякаш е писана от Кралят Слънце.
Това е пример за метафора, Бойко, а не Крадецът вика “дръжте крадеца”.
Кралят Слънце е казал Лета се моа. Вие нали сте парле ву франсе. Ще ти го преведат.
И ти си го казал: обидили са в твое лице държавата, че чак целия народ.
За твое сведение народът хич не се чувства обиден от казаното по твой адрес.
Обиден е, че ти го управляваш от свое име и за своя сметка.
Та да се върнем на обидната метафора, намерила място в исковата молба.
Крадецът вика “дръжте крадеца” не е метафора, за сведение на неграмотните ти адвокати.
Метафора е например “каменно сърце”, което се отнася до отказа на герберастите да пуснат в Парламента хората с увреждания. Гьон сурат също е метафора и важи с пълна сила за Хасково гейт. За Цецо важат всички метафори, не го коментирам.
Крадецът вика “дръжте крадеца” е пълен синтактичен паралелизъм, в рамките на който е вграден и ярък смислов контраст.
Ако звучи сложно, то може да си го разделите в ГЕРБ на две:
– първо, вие управлявате и единствени имате възможност да крадете;
– второ, кръдете и лъжете. И това се доказва от различни доклади на Държавния департамент, записите за Мишо бирата, грамите на посланик Байърли и пр.
Понеже ти бил накърнен и международния авторитет, затова го припомням.
За лъжите се надявам да не се обидиш, защото те хващаме всеки.
Защото имаш два университета – на най-големите лъжци – Тато и Дедо.
А за това, че били накърнени най-съкровените ти чувства, ще ни разплачеш.
Искаш да кажеш, че най-съкровените ти чувства са свързани с погрешните ти представи, че си уважаван.
Не, не си. Мразен, да, презиран, да, осмиван ежедневно, да.
Но уважаван…. ще ти разбия най-съкровените чувства.
Не си. И няма да останеш с добро име в историята.
По-добре свиквай и не води тъпи дела, които те излагат.
Смени си адвокатите, за добро ти го казвам. / Богомил Бонев, Фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
