Водните ресурси – играчка в ръцете на предприемачи, свързани с политическия елит.
Основният водоизточник на Ботевград – язовир „Бебреш“, стигна мъртвия си обем, при който е невъзможно нормалното водоподаване към града и 12 села в общината. В най-голямото от тях – Трудовец, е наложен режим, а някои от домакинствата са без вода от десетина дни. Държавната фирма „Напоителни системи“, която стопанисва язовира, е уведомила официално общината за критичната ситуация едва когато са започнали проблемите с водоподаването.
Според шефа на местния ѝ клон Гачо Гачев, главната причина за липсата на вода е в сушавата година. На друго мнение са обаче мнозина от жителите на 30-хилядната община, включително кметът ѝ Иван Гагалюгов. Те винят за бедственото положение частната Водноелектрическа централа в село Врачеш, която черпи вода от яз. „Бебреш“. Собствеността на съоръжението (скрита, разбира се, зад офшорки) се свързва със семейството на олигарх от съседния град Правец, който е близък до ръководствата на повечето големи партии, и особено до ГЕРБ. ВЕЦ-Врачеш работи от 2014 г., а преди това язовирът никога е пресъхвал.
На извънредна сесия на общинския съвет,
свикана на 3 ноември, кметът Гавалюгов посочи централата като една от причините за изчерпване на запасите във водоема. Той призова да се спре „играта на котка и мишка“ между „Напоителни системи“ и общинското ВиК дружество. Местният парламент пък излезе с обръщение към директора на държавната фирма Галина Панайотова, в което пита какви са причините за изпаряването на полезния обем на язовир „Бебреш“, какви количество вода се подават към ВЕЦ-Врачеш по договор и на практика, както и осъществявано ли е водоподаване към централата при критично спаднал обем на язовира, съобщава сайтът balkanec.bg.
Общинският съвет отпусна 132 хил. лв. на ВиК-Ботевград за извънредни мерки за справяне със ситуацията. Едно от решенията е да се инсталира помпа на яз. „Бебреш“, с която да се черпи вода от т.нар. „мъртъв обем“.
През лятото друг проект за ВЕЦ, свързван с влиятелното правешко семейство Златеви, предизвика протести. От екологичната организация WWF настояха за мораториум върху изграждането на малки водноелектрически централи, след като МВЕЦ „Енерджи Говедарци“ получи всички необходими разрешения за изграждане в защитена зона от „Натура 2000“ в Природен парк Рила.
Еколози и журналисти от години предупреждават, че презастрояването на речните корита с подобни централи води до пресушаването им в определени участъци и до цялостно увреждане на екосистемите. На обратната страна е интересът на инвеститорите, които
виждат в МВЕЦ „машинки за пари“,
поради ниските експлоатационни разходи и гарантираното изкупуване на произведената „зелена“ енергия на преференциални цени. Около 900 потенциали точки за ВЕЦ е установила разработка на бившата държавна фирма „Енергопроект“ от 2000 г., направена уж за вътрешно ползване, но стигнала до неслучайни хора от политически и бизнес елит. От тогава ВЕЦ никнат като гъби навсякъде, където има воден ресурс за усвояване – било под съществуващи язовири, било в девствени речни участъци и дори в защитени територии. Към края на 2015 г. вече са завършени нови 200 обекта, за други 250 са издадени разрешителни, а за още поне 500 са започнали процедури. На практика
всеки планински поток е потенциален източник на финансови потоци към нечии лични джобове.
В последните месеци ВЕЦ предизвикаха екологично и социално напрежение в различни точки на страната. През юни новопостроено съоръжение, подобно на това под язовир „Бебреш“, започна ударно да източва доста по-големия язовир „Пчелина“ в Пернишко, който е популярна туристическа дестинация.
Действията на собствениците – сред които съпругът и братът на бившата депутатка и зам.-министърка на околната среда Фатме Илияз (ДПС), предизвикаха гнева на природозащитници, спортисти, гребци, риболовци, както и на местната власт в община Ковачевци. Когато източването беше вкарано в някакви приемливи норми, възникна друг проблем – оказа се, че под стената на язовира река Струма тече със странен цвят, а рибата е изчезнала. Причината е, че централата изчерпва вода от дъното на водохранилището, което пък дълги години е изпълнявало функциите и на утайник на отпадните води от пернишката индустрия.
През септември пък, в разгара на маловодието, стопаните на МВЕЦ „Луна“ край Вършец решиха да чистят бента на съоръжението от наноси и утайки, изпуснаха шлюзовете и задушиха тонове риба по течението на река Ботуня. Дали заради обществения резонанс, заради принципност или поради някакви други причини, този път властите санкционираха строго собственика Васил Костов, който пък се оказа брат на ексдепутата от „Коалиция за България“ Тома Томов.
На роднината на опозиционния политик бе отнето разрешителното и наложена глоба от 500 000 лв. Това е и единственият известен случай, в който министър на околната среда се възмущава публично от предизвикани от ВЕЦ щети и лично инспектира поразения участък.
При подобно залпово изпускане на утайки и унищожаване на живота в 30-километров участък от река Искър през 2008 г. ВЕЦ „Лакатник“ бе глобен с 2000 лева. А друга централа, пресушила 7 километра речно корито в Благоевградско, беше санкционирана с нищожните спрямо печалбата ѝ 5 хил. лв.
Алчни и нехайни стопани на такива съоръжения вече стават опасни не само за рибата, но и за хората.
В началото на октомври риболовци се оплакаха пред медии от кошмара, сполетял ги в района на Роман, Врачанско. Без капка дъжд, нивото на Искър рязко се вдигнало с няколко метра и хората се оказали изведнъж в реката.
По чудо нямало удавени, неколцина били ранени. Оказало се, че местна ВЕЦ залпово изпуснала вода от бента си без да задейства предупредителните сирени.
След шума, който се вдигна в края на лятото около поредния проект за ВЕЦ, от екоминистерството съобщиха, че са проверили дейността на 138 малки водни електроцентрали, като при 19 от тях са установени нарушения. / informiran
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
