Времената, в които хотелите бяха кът, нямаше ол инклузив, а всяка къща по Черноморието беше частна квартира, не бяха толкова далеч, припомня ни нашата рубрика „Бургас преди 20 години”
Днес се връщаме през 1997 година и чрез архивите на регионалния всекидневник „Черноморски фар” откриваме интересна публикация за цените за нощувки в курортите по Южното Черноморие.
Те варират от 3 до 12 долара. Най-евтино е в Царево, а най-скъпо в Китен, маркира авторът на материала. Хазяите пък искат плащане в долари и марки, а не в несигурния към онзи момент български лев.
„Долари и марки ще искат за нощувка това лято собствениците на квартири по Черноморието, са убедени кметовете на черноморските общини в Бургаска област. Цените варират между 5 и 15 долара на вечер. Туроператорите в Несебър определят цени от 5 до 12 марки. Миналата година частните квартири варираха от 250 до 500 лева, съобщава “Флагман”.
Най-евтино може да се спи в Царево, там хазяите ще искат по 100 лева за нощувка, каза царевският кмет Стоян Йовнов. Той обаче се съмнява, че цената ще остане същата, когато сезонът навлезе в своя разгар. Много от наемодателите и собственици на заведения по Черноморието приемат туристи, без да са направили задължителната категоризация нв общината, алармират кметовете, а това създава проблем.
Основната конкуренция на бюрата по настаняване на туристи и туроператори през тази година ще останат предприемчивите хазяи, които дебнат за клиенти на жп гарата и по автобусите. Техните квартири понякога са два пъти по-евтини, отколкото категоризираните.
Чужденците предпочитат частните квартири и малките хотелчета пред по-големите хотели, тъй като са по-уютни. Много от туристите летуват при един и същ хазяи от няколко сезона. Руснаците все по-убедително настъпват по Южното Черноморие, констатират туроператорите.
Според предварително подписаните договори в Царево, Китен и Приморско се очаква да пристигнат руски, чешки, полски и украински туристи. В Несебър и в Поморие разчитат основно на германци, руснаци и от македонци.”
Източник: blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
