Газираните напитки от нашето детство

Газираните напитки от нашето детство Безалкохолната промишленост у нас се заражда през 1951 г.

Тръгва се с цеховете за бутилиране на минерална вода в столичния квартал Горна баня, в селата Михалково, Наречен и Меричлери, както и в градовете Хисар и Брезник.

За десетилетие се изграждат нови цехове, създава се и ДСП “Български минерални води”. През 1965 г. то се влива в ДСП “Тексим” заедно с цеха за производство на напитката балкантоник и газирана минерална вода в Балчик. В Горна баня и Хисар започват да правят лимонада с минерална вода.

Техниката за бутилиране е елементарна. Лимонада, етър и сайдер се приготвят в малки работилнички с ръчно-крачни машини. 1965 г. е разделна за родната безалкохолна промишленост. ДСП “Тексим” сключва договор за производство на кока-кола. Контурните бутилки се доставят от Алжир, а капачките – от Италия. Това предприятие започва производство и на напитката оранжада с портокалов концентрат от Израел и Гърция. До края на 60-те се изграждат предприятия в Пловдив, Бургас, Варна, Толбухин (сега Добрич).

Създава се и цех за билкови екстракти в Балчик. Там се приготвя концентрат за известната тогава родна билкова напитка алтай. Започва строеж на предприятие и в Русе. В края на 1969 г. всички минават към новообразуваното ДСО “Безалкохолни напитки и минерални води”.

През 1975 г. започва работа най-големият завод за безалкохолни напитки в страната – бившият ЗБН “Ст. Сюлемезов”, сега БЕНАКС, в София. Тук през 1977 г. се прави първата лицензна напитка швепс.

Строят се нови предприятия в Търговище, Благоевград и Хасково. Тогава започва да се бутилира Пепси-кола в Стара Загора. До 1989 г. индустрията се модернизира сериозно. В началото на 90-те предприятията стават кооперации.

През 1991 г. ЦКС, “Триа Епсилон Груп”, Гърция, и ТПК “Тексим 90”, Пловдив, правят първото смесено дружество за бутилиране на продуктите на “Кока-кола”. / bgspomen.com

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.