Това е един от 12-те Богородични празници, посветени на християнската младеж и семейство.
Според Светото писание на този ден 3-годишната Мария е заведена от родителите си Свети Йоаким и Света Анна в Йерусалимския храм, за да служи на Бог.
Преданието разказва, че родителите са дали това обещание пред Бог още преди тя да се роди.
Влизайки в храма, Мария стъпила на първото стъпало с помощта на родителите си, но след това съвсем сама, водена от невидима сила, е изкачила всички стъпала до входната врата.
На входа я чакал Свети Захария – бащата на Свети Йоан Кръстител.
Мария остава да живее в храма, за да лекува скръбта на всички самотни и изоставени хора.
В храма младата Мария е водила благочестив, скромен и богоугоден живот. Там тя участвала в църковните богослужения и научила Светите текстове.
Точно в този храм ѝ се явил вестоносецът Свети Гавраил, за да донесе благата вест, че Мария е избрана сред всички девици на Земята да зачене от Светия Дух и да роди Онзи, който ще царува на Земята.
Християнската традиция повелява на днешния ден да се ходи на църква и християните на се помолят на Божията майка да закриля дома и семейството им.
Този ден е символ на въвеждането на младия човек в лоното на църквата и вярата.
На Въведение Богородично православната църква препоръчва на родителите да водят децата си на богослужение, да им разказват за вярата и библейските събития и така да ги възпитават в християнски дух.
На днешния ден народната традиция гадае какво ще бъде времето през следващата година.
Ако на Въведение Богородично денят е топъл и слънчев, това означава, че зимата ще бъде люта, лятото ще бъде сухо, а плодородието – слабо.
Ако на този ден вали дъжд или сняг, зимата ще бъде снежна, лятото ще бъде дъждовно, а плодородието – богато.
В Константинополската църква празникът е въведен през VII в. от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква – от папа Григорий XI през 1374 г.
Източник: http://sanovnik.bg/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
