В навечерието на 24 Май – за мен най-българският празник, на фона на случващото се от години в моята Родина,
ме налягат рошави, но не палаво рошави, а грозно невчесани мисли.
Защо загубихме възможността да ползваме силата на словото, защо допуснахме и все още търпим безкнижници да определят съдбините ни, защо и как стигнахме до тук войнстващият примитивизъм да стане норма на поведение, а скоро и неадмирирането му да бъде наказвано. И после се гневим, че децата ни били неграмотни, без амбиции да се развиват чрез учене и упорит труд.
Е, как да бъдем убедителни пред тях, че това е начинът, а не постоянното ръкопляскане и придихание пред глупостта и арогантността. Не, скъпи мои сънародници, обречени сме на загиване, ако не изведем силата на Словото отново напред, ако начело не застанат смели, образовани и обичащи България и народа си, ВОДАЧИ!
Аз обичам Родината си, обичам народа си и искам бъдеще за децата и внуците си ТУК.
Д-р Цветислава Гълъбова, Фейсбук
Източник: Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
