Радев отиде при Путин в Сочи.
И имаше доблестта да признае, че през последните години отношенията ни с Русия са били под знака на „недалновидното политическо говорене“.
Радев можеше да използва и по ясната дума: шикалкавене.
На Путин обаче това признание не му е достатъчно. Той иска да види и Бойко при себе се – така индиректно подсказва, от кого зависи дали шикалкавенето ще продължи.
Преди да отиде при Путин, премиерът трябва да е наясно, какво точно загубихме от шикалкавенето. Трябва да знае, че руският президент ще бъде отлично подготвен и в това отношение. С този човек не може да се говори, както с Юн-кяр и останалите празнословци от Брюксел. Всъщност, нека да поиска съвет и от леля си Ангела – наскоро и тя беше в Сочи.
До деня на посещението си Бойко трябва непрекъснато да използва тапи за уши – за да не се повлияе от тукашните идиоти/уличници, които яростно ще го атакуват.
Още утре и Плевнелиев ще се обади – това приятно, ненатоварващо момче, както го наричаше Бойко. Между две интервюта за Деси, сигурно пак ще джафне срещу Русия.
Честно ще бъде Бойко да го включи в делегацията си – да стои прав в ъгъла и да кърши ръце. Руснаците лесно се умиляват: могат да свалят долар-два от цената на газа.
Преди да тръгне за Русия, не е лошо Бойко да прегледа книгата със забележителните интервюта на големия американски режисьор Оливър Стоун с Путин. Ще научи много за домакина си.
Между другото, в споменатите интервюта Путин на два пъти предупреждава Стоун да не го въвлича в антиамериканизма си.
Това за Плевнелиев беше шегичка – да не вземе наистина да го подкара със себе си. Обаче трябва да си припомни най-големите изцепки на нашето врабче.
В едно от интервютата Путин припомня на Стоун думите на един от нефтените министри на Саудитска Арабия: „Каменната епоха не е свършила, защото са свършили камъните – а защото човечеството е преминало към ново равнище“. Това няма нужда от специални пояснения. / Кеворк Кеворкян, Фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
