За Бай Тошо имаше едно време много вицове.Вижте една колекция из най-популярните от тях.
Четени от разстоянието на годините, може би вече не са толкова смешни, но са точна илюстрация от тогавашното отношение на народа към неговия пръв партиен и държавен ръководител.
В ония години като виц се разказваше, че при първото посещение на Горбачов в София, Живков ехидно размахвал ръка с пет широко разперени пръста. Един вид – ти си ми петият, и теб ще надживея. Но ето, тук сме подбрали някои от по-интересните. Посмейте се ,дори и смях ни остави Живков, наред с всичко онова, което имахме, за да живеем спокойно – Въпреки всичко!
***
Звъни телефонът в дома на Тодор Живков, вдига Мара Малеева
– Ало, може ли да се обади др.Живков
– Кой го търси толкова късно, бе другарко- пита д-р Малеева
– Ами една негова съученичка съм от гимназията – казват отсреща
– Той не е учил бе другарко, каква сученичка – затваря възмутена Мара Малеева
***
Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците:
– За много години, за много години!
***
Активен борец пита Живков дали може от ордена “Златна звезда” да си направи зъби.
– Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
***
Личният бръснар на Живков винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Живков го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
***
Питат Живков:
– Ще има ли президентски избори в България?
– Ще има.
– А след тях ще има ли нов президент?
– Ако изберете мен – ще има.
– А ако не?
– Тогава ще остане старият президент.
***
Лягат си Живков и Мара Малеева да спят.
– Ех, Тодоре, Тодоре … ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на България !…
***
Ако се сетите и за други,споделете ги в полето за коментар
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
