Прессекретарят на руския президент заяви, че филмът за бившия сътрудник на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън си заслужава да бъде гледан.
Филмът на американския режисьор Оливър Стоун би бил особено интересен за жителите на Европа и Америка, заяви пред журналисти говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС и БТА.
“Филмът трябва да се гледа. Препоръчвам го на всички, за да може след това да размислят”, заключи той.
Песков е на мнение, че филмът за Сноудън е много качествен и е в характерния за Стоун стил. Прессекретарят на Кремъл отбеляза, че кинотворбата е заснета по блестящ сценарий и е като документална.
“Това е прекрасна възможност да се разбере как е станало всичко”, поясни Песков.
Филмът “Сноудън” описва живота на бившия аналитик от Агенцията за национална сигурност на САЩ, от годините, когато все още не работел за специалните служби до скандала, свързан с изтичане на секретна информация.
Главната роля се изпълнява от актьора Джоузеф Гордън-Левит.
Историята на Сноудън вече бе филмирана два пъти – в документалния Citizenfour, който спечели и Оскар, на режисьора Лаура Пойтръс; както и в Time of the Octopus на Анатоли Кучерена.
В средата на 2013 г. Едуард Сноудън огласи секретната програма „Призма“ на американското правителство, според която сред гражданите е било осъществявано повсеместно подслушване, като така са били нарушавани основните им права.
По-късно САЩ повдигна срещу Сноудън обвинения за кражба на държавна собственост и за неразрешено разпространяване на информация за националната сигурност.
Вчера бе съобщено, че Сноудън иска президентът Барак Обама да го помилва, преди да напусне Белия дом през януари 2017 г.
Бившият консултант на американската Агенция за национална сигурност, който в САЩ е обвинен в шпионаж и избяга в Русия, твърди в интервю за британския вестник “Гардиън”, че разкритията му са били благотворни за Съединените щати.
Източник: epicenter.bg/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
