Няма сила, по-голяма от майка, бореща се за детето си.
Респект към тези жени, които вече месеци наред протестират.
Срамът е за тези, които са вътре в Народното събрание. И от които зависи съдбата на хиляди деца и хора с увреждания.
Това, което се случва, е срамно. За държавата, за българите, за всички ни. Точно за децата ли, бе изроди, не намерихте пари?
Иначе за Вашите коли, за шофьорите и секретарките Ви, за лукса Ви, за ПреЦедателството, пари винаги намирате – веднага, а да дадете пари за болни дечица – нямате.
Още по-срамно е поведението на депутатите – как не ги е срам всеки ден да минават покрай майките и да си сядат на топлите местенца, да слушат с половин ухо дебатите и да си вземат по 8000 на месец заплата за никаква свършена работа.
Геноцид срещу хората с увреждания. На всички е тежко, но когато имаш здравословен проблем, става въпрос и за физическо и психическо оцеляване – и на хората с увреждания, и на близките им, защото е тежко, много тежко…
И отново за един ЧОВЕШКИ проблем, политиците се разделиха. Всеки се опитва да се възползва от мъката на хората, за да изкара политически дивиденти. А всъщност просто трябваше да бъдат хора. Още първият ден всички да излязат при майките или да ги поканят в Народното събрание – не парламентарна група, а всички, защото всички са български депутати. Срамните сцени с изгонването на протестиращите майки от заместник-председателя на НС вече май ги забравихме.
Ако разгледаме внимателно бюджета на държавата, ще се установи, че много голяма част се разходва за безсмислени неща или поне не чак толкова неотложни. Но пък изгодни, защото към тях могат да се приложат комисионни. А към децата и хората с увреждания не могат. Ако ставаше дума за магистрала, от която да крадат пари, веднага щяха да намерят…жалка, много жалка история.
Че не са държавници, е ясно, но разбрахме, че и не са хора.
Елена Гунчева, svobodnoslovo.eu
Кой лъже? Бойко, едва намерил 150 млн. за майките, или Бойко с 2 милиарда излишък…
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
