Атаките срещу Путин след изявлението му, че славянската писменост е дошла в Русия от Македония, съдържат, меко казано, доза политическа безвкусица.
Путин е лидерът на най-голямата славянска държава. Той лично не е длъжен да знае подробностите по всеки актуален въпрос, пише Дойче веле. Но със сигурност има обкръжение от добре подготвени хора, компетентни по всички проблеми. И в случая просто се позовава на резултатите, до които е стигнала науката в страната му.
Всички слависти застъпват мнението, че езикът, на който Кирил и Методий са писали и превеждали, се нарича старославянски. Само българската наука поставя на този език национален печат. Известно е, че на малките народи, сред които попада и българският, присвояването им е в кръвта. Те смятат, че като си присвоят парченце чужда територия или история, ще станат по-големи и по-богати. Това е комплекс. Самите Кирил и Методий са написали, че са превели книгите си на славянски език.
Затова в научния свят техният език се нарича старославянски. Само в българската наука на този език се поставя национален печат, с което фактически се извършва недопустимо преименуване. Нима и ние самите не бихме могли да приемем подобен начин на етикетиране, особено като се знае, че това е езикът на славяните от Солунско? Този въпрос е изяснен в науката още по времето, когато македонците нямаха свой книжовен и държавен център, който би могъл съответно да реагира.
Големите познавачи на старославянската проблематика Куйвакин, Ягич, както и френският славист Андре Ваян използват термините старобългарски и старомакедонски само за да покажат разликата в трудовете, възникнали в двата книжовни центъра – Преславския и Охридския. Тоест Преславската и Охридската книжовна школа. А и до ден днешен е добре известно какъв култ е изграден в Охридско и в Македония около Климент и Наум, най-добрите ученици на Светите братя.
За съжаление българската общественост все още живее с илюзиите от 19. век. Новите реалности не се приемат. Блаже Конески, който е централна фигура на съвременната македонска наука за езика и който получава най-много нападки от българска страна, изрази надежда, като истински демократ, че и в тези балкански територии един ден ще се наложи по-различен дух и разбиране. Но от последната атака става видно, че много трудно се изоставят както една дълго изграждана политика, така и чувствата, които десетилетия наред са възпитавани у многобройни поколения.
Участвал съм почти във всички международни конгреси по славистика след Втората световна война, на които се събираха слависти от цял свят. Два от тези конгреси се проведоха в София – през 1963-та и 1988-а. На тях българските слависти излизаха с предварително подготвени аргументи срещу рефератите на македонските слависти, засягащи деликатната национална проблематика. Подкрепяха ги специално доведени запалянковци, които създаваха неприятна атмосфера.
На конгреса в Прага през 1968 г. дори им беше отправено изрично предупреждение от председателството, че ще бъдат отстранени, ако продължават да накърняват националните чувства на отделни участници. На конгресите, на които те бяха домакини, отново не проявиха особена деликатност към македонските участници, макар че елементарният организационен ред изискваше уважение към гостите.
Нека по-старите български слависти да си спомнят как протече заключителната сесия на конгреса в София през 1988 г. И какви аплодисменти получи македонският представител при отбиването на атаките.
Македонската страна, естествено, имаше подкрепата на обективните среди в славистиката.
Забележка: Трайко Стаматоски (92) е от плеядата големи македонски лингвисти, един от най-уважаваните слависти на Балканите. Съвременник е на кодификацията на македонския литературен език.
Източник: blitz.bg
Ние от Булнюз ще коментираме, че всичко македонско е българско и не може да спекулират с това, че всичко е тяхно, защото Македония е част от България и няма как те да го отрекът. Ние сме свързани исторически и духовно, но това, че Путин е казал така не означава, че славянската писменост не е наша! А нима България е дала само на света писменост?
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
