В момента в България тече една доста цинична операция по компрометиране на Паисий и на Българското Възраждане.
Поредният удар в тази посока е “епохалното откритие” на известната от десетилетия “История” на Петър Богдан Бакшев от Чипровци.
Сега започна чудовищна пропаганда, за да се внуши, че “някой си” започнал Българското възраждане 100 години по-рано и Паисий няма никакво значение.
Само че целта не е Възраждането да се предатира, а да се унищожи Паисий.
Историята на Бакшев, както и други подобни Истории между другото, няма никакъв принос към Българското възраждане. Тя е била написана на ЛАТИНСКИ език, и никога не е разпространявана из България с просветителска цел.
За сравнение – “История Славянобългарска” има десетки известни, а общо – стотици ръчни преписи. Самият автор, а след това и други българи – основно монаси, са я преписвали и разнасяли из народа, и са я чели публично.
Именно това разпространение на книгата я поставя в началото на Възраждането и на пробудата на народа.
Историческите записи, вкл. спомен за България, винаги си ги е имало – и в западни, и в източни библиотеки. Това че един български католик (да, той е такъв, не е православен) е написал поредната история, и то на чужд език, и без да си мръдне пръста да я разпространи, това нещо е чисто академично занимание.
Паисий пише своята история на БЪЛГАРСКИ език, и след това неуморно обикаля по села и паланки да я чете.
Дали ще е Петър Богдан, или ще е някой друг подобен аристократичен писател, няма значение. Всеки може да се използва. За да се омаловажи Паисий, да се съсипе и да се постави под съмнение самото Възраждане.
Когато това се случи, и Петър Богдан ще иде на бунището, защото какво по-просто от това да осмееш една история на латински. Въпросът е първо да изместим Паисий, а после Богдан сам ще потъне.
Неолибералната мисъл, очевидно впрегнала в каузата си професори и учени, постига интересен успех засега.
Да видим дали народът ще се усети и ще изрази гнева си…
Добри Божилов, gudelnews.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
