Не би могло да има по-голям скандал, който да затрупа днешния: „Посяга се на държавния глава“

„Покриването на един скандал с друг е най-сигурният начин да се продължава по същия начин – с корупция и с разрушената държавност“.

Това каза пред БНР Ренета Инджова, служебен министър-председател в периода октомври 1994 – януари 1995 година – първата жена премиер на България.

Според нея не би могло да има по-голям скандал, който да затрупа днешния: „Посяга се на държавния глава“.

Инджова коментира, че прокуратурата се е прицелила в президента Румен Радев, защото „не трябва да се цели върху онзи, който е предизвикал досега необходимостта да слезе от властта“:

„Мандатът е не да се узурпира, а да се упражнява власт. Както се вижда, нашето правителство е готово на всичко, за да може да стои на власт. Нещата, които се случват, са логическо продължение на нежеланието да се обозначат проблемите на нашето политическо битие. Да се търсят разрешения. Да се сменят правителства, което в други държави става за една нощ“.

В предаването „12+3“ Инджова изказа предположения за реакцията на световни сили на случващото се у нас:

„Едните искат да правят тук ракетни бази – на една територия, на която държавността и националната сигурност въобще не съществуват. Другите ще търсят да утвърдят своето икономическо присъствие в региона. На третите дори се обозначихме, че сме срещу сегашния режим на Ердоган (президентът на Турция – буел. ред.) и затова се случват такива неща тук. В момента провокираме целия свят, та който вземе отношение, той да разреши казуса“.

По думите на Инджова „изтича времето на България – като държава и като население, което не е на този свят, не живее реален политически живот, не знае какво трябва да прави, не знае как да се бори“.

„Завършила е историята с функционирането на демократична, правова държава, която се управлява от състоятелна изпълнителна власт, разделена от другите власти“, обобщи Ренета Инджова.

Източник: Епицентър.БГ

Източник: Bultimes

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.