Няма бежански натиск към българската граница, за разлика от това, което се случва в Гърция, това коментира в интервю за предаването «Нещо повече» на програма «Хоризонт» Николай Цонев, бивш министър на отбраната:
«България, Гърция и Румъния като страни-членки на ЕС при всички случаи трябва да си сътрудничат, за да се справят с опасностите, които идват към ЕС. Бежанският поток е една от тези опасности и мисля, че на този етап сътрудничеството с Гърция е съвсем нормално. Няма бежански натиск към българската граница.
По отношение на черноморския регион, помните, че скоро беше обявено за някаква съвместна флотилия, която нашият министър-председател отрече, че има такива намерения…По-важно е, че днес има една декларация на Министерството на отбраната на Русия, която говори за супернекомпетентността на българския министър на отбраната относно въздушното пространство на България.
Руското министерство нарече «въображаема» зоната за отговорност на страните-членки на НАТО, която Ненчев спомена, която и за България, и за Румъния, и за Турция и 12 км в морето. Самолети, които летят в извънтериториални води не би трябвало да бъдат прихващани от нашите изтребители, не би трябвало да бъдат съпровождани, още повече, че те са с включено радиолокационни записвачи.
А за този самолет, за който говори Ненчев, това е Ил-20, аналог на американския «Ауакс» — разузнавателен самолет, който лети по определен район също с включена радиолокация.
Настройването на обществото по някакъв начин без никакви цели, по-точно с някакви рекламни цели на министъра на отбраната, е изключително вредно, защото в самото общество се създава чувството за несигурност и неориентация: «ние какво правим — пазим ли си националната сигурност?» Още повече, че самият Ненчев заяви, че е нарушено въздушното пространство на Република България…
( тук водещата прекъсва Николай Цонев)
Водеща Емилия Антова: Вие склонен ли сте сто процента да вярвате на руските твърдения, като имам предвид едни скорошни събития, които ставаха на границата с Турция при кюрдите, когато няколко пъти руски самолет нарушаваше турското пространство и отричаше, че го е правил, докато накрая не се стигна до онзи прословут инцидент, след който се сложиха отношенията между Русия и Турция?
Събеседник: Аз не съм склонен да вярвам нито на едната, нито на другата страна, когато не съм го видял лично. Но ако наистина е нарушавано въздушното пространство на България, както твърди нашия министър на отбраната, то следва въпроса — защо не е обстрелян този самолет, защо не е свален, след като е нарушил въздушното пространство?
Когато един въздушен обект се обстрелва, той се обстрелва далеч преди нарушаване на въздушното пространство с цел да не го наруши. Това е смисъла на ПВО.
Доколкото разбирам от изявленията на министъра, пътнически самолети са нарушавали, изтребители са нарушавали въздушното пространство…Т.е. или не са го нарушили, или ако са го нарушили, защо не са свалени. Това е основния въпрос, на който трябва да се отговори.
Водеща: Ако Турция излезе от НАТО, то не е ли пряка заплаха за страната ни?
Събеседник: Аз мисля, че не би трябвало да се стига дотам. По принцип всичко е възможно. НАТО е военно-политически съюз, има договор, който и Турция е подписала.
По време на военния преврат се проявиха диктаторските качества и способности на сегашния турския президент. Той може да поведе страната си в някаква заплашваща нашата сигурност посока. Затова българското правителство трябва да вземе превантивни мерки с цел това да не се случва.
Водеща: Знаете, че една четвърт от всички ядрени оръжия на НАТО се съхраняват в базата «Инджирлик» в Турция. Около 50 термоядрени бомби В 61 се пазят там.
Николай Цонев: Опасно е това, което става в Турция, но ние не знаем каква е истината. Това беше един псевдопреврат, който или е иницииран от сегашния президент Ердоган, или е прекъснат с цел да се извършат всички тези репресии спрямо турските граждани, които виждаме, че стават днес в Турция…»
Източник: bgr.news-front.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
