Русия се готви да води „хибридна война” на Балканите, целяща да дестабилизира цяла Европа, заявява българският президент Росен Плевнелиев в интервю за в. „Индипендънт он сънди”. Той иска ЕС и НАТО да направят повече за спиране на надигащата се заплаха от руска агресия и се опасява, че масираните кибератаки срещу българските институции може да се дирижират от Москва.
„Много ефективен и сигурен начин за Русия да дестабилизира Европа е през Балканите, затова Путин се фокусира върху това”, заявява той в интервюто, дадено в София. „Нашето послание до ЕС, до генералния секретар на НАТО, до нашите партньори и западни съюзници е, че Балканите трябва да бъдат в центъра на европейската политика за сигурност. Направете повече за нас, за да направите повече за самите себе си”, призовава Плевнелиев.
Плевнелиев обвинява руския президент Владимир Путин за организирането на кибератаки срещу сайтовете на министерския съвет, парламента и централната избирателна комисия.
Българският президент добавя, че руската армия все по-често навлиза във въздушната „зона за сигурност” над Черно море. От кримската криза насам руски военни самолети нарушават зоната 10 пъти по-често, подчертава Плевнелиев.
Атаките са последната стъпка в хибридната война срещу Запада, използваща пряка и непряка агресия, смята Плевнелиев. Според него старшите партньори от НАТО не са достатъчно категорични в реакцията си на „хибридната война”, фокусирана върху Балканите. Той подлага на критика неуспеха на европейските страни да се справят с събитията в Близкия Изток и Северна Африка, докато сирийската криза рискува да ескалира.
„Всички трябва да са нащрек за това, което се случва в Сирия”, подчертава Плевнелиев. Според него ЕС трябва да събере всички страни на масата за преговори, защото ЕС е най-засегнат от тази криза, и не трябва да им позволява да се оттеглят, докато не се постигне мирно и балансирано решение.
„Самият ЕС трябва да повярва, че е глобална сила. Той е най-голямата икономика в света и трябва да бъде един от най-големите играчи в световната външна политика”, заявява българският президент. Според него турският президент Реджеп Ердоган трябва да заеме по-активна позиция относно Сирия. Иран, Саудитска Арабия, САЩ и Русия трябва да са на масата, за да има значими преговори за слагане на край на гражданската война в Сирия.
Плевнелиев обвинява западните лидери, и особено страните от ЕС, че са действали едва след избухването на криза, когато е било прекалено късно. „ЕС днес трябва да се справи с рекорден брой кризи, но само отчита тези кризи, а не ги решава”, смята той.
В интервюто си Плевнелиев критикува и европейските страни, които усложняват кризата, като не регистрират бежанци. Само България и Германия действат в съответствие със споразуменията от Дъблин, но не и Гърция, Италия, Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Унгария или Австрия, посочва той. Стриктната българска политика накара бежанците да избягват страната, заявява Плевнелиев. България е приела 40 000 бежанци и очаква още 20 000 до края на годината.
„Всички трябва да спазват правилата, а не да прехвърлят бежанци до следващата граница”, изтъква той.
Плевнелиев отхвърля идеята на Меглена Кунева за обвързване на квотата за бежанци с приемане в шенгенското пространство. Той обаче изразява разочарованието си, че България и Румъния са били отхвърлени, въпреки че технически са готови и изпълняват всички стандарти.
Президентът очаква някоя страна членка да блокира и сегашния опит на България да бъде приета в Шенген. „Достъпът до Шенгенското пространство ще подобри сериозно икономическите перспективи на страната”, смята Плевнелиев.
Според него богатството на България се е удвоило през последните 10 години и е нараснало пет пъти от последните дни на комунистическото управление. „Страната ни винаги е била слаба, когато е изолирана”, добавил е той.
Плевнелиев признава, че в България има равнища на корупция и подчертава, че се вземат мерки за борба с нея.
Източник: http://dariknews.bg/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.