Хенриета ГЕОРГИЕВА
Васил Ангелов е пловдивчанин, офицер, военен разузнавач. Завършил е Академията на МВР. Изпълнявал е задачи, свързани със стратегически за държавата направления. Работил е с фигури на най-високо ниво, включително с експремиера Андрей Луканов. Ангелов е генерален директор на корпорация “Инсайт” и Национална Борса „Бразди” – една от първите бизнес структури у нас в зората на демокрацията. Член на Дружеството за българо-китайска дружба, главна фигура в процедурата по побратимяването на Пловдив и китайския град Ло Ян. Бил е председател на Дружеството за българо-иракска дружба. М-р о.р. Ангелов е основна фигура в подготовката на договора за връщане на дълга на Ирак към България. Председател на Клуб МВР-„Спартак”-СОЗР. Писател, автор на няколко книги.
– Защо години след премахването на легендарните вождове Саддам Хюсеин в Ирак и Муамар Кадафи в Либия целият Близък изток е превърнат в бойно поле, а труповете всеки ден наброяват десетки?
– За съжаление Ирак ще е касапницата, която е в момента, и в следващите 10 години. А може да стане и по-лошо. В момента ситуацията в Багдад е същата като кошмара в Бейрут през 1980-те, но на N-та степен. Познавам отлично Ирак, бил съм там 15 пъти. Багдад в края на 20. век беше град градина, сега всичко е руини.
Защо има постоянен терор – за да му вземат без пари богатствата – 110 полезни изкопаеми. Петролните кладенци, охранявани от частна армия, са разпределени между няколко компании. Подклаждат се постоянни сблъсъци между шиити и сунити, за да не могат да си защитят националните интереси.
Преди месец беше най-ужасният атентат в Ирак – 259 души убити и над 700 ранени. Никой не го коментира. За неколцина убити в Европа вдигаме врява. Ирак по-маловажен ли е от Франция?! Френските деца по-скъпи ли са от иракските?!
– Защо вие, разузнавачът, сте били в Ирак толкова пъти?
– Посещавах Ирак за преговори във връзка с връщане на външния дълг на България, което беше една от основните ми задачи. И се споразумяхме външният дълг в размер на 2,270 милиарда долара без лихвите да ни бъде върнат до 2000 г., т.е. преди готвената години атака срещу Саддам. Договорът номер 7887 беше подписан чрез специално подготвена компания. Ставаше въпрос за 800 000 тона петрол годишно. Зад нас застанаха много отговорни хора от ръководствата на племената в няколко страни. Пред Саддам Хюсеин, с когото постигнахме споразумение, ни подкрепи и Шейхът на шейховете.
Срещу нас обаче тръгнаха огромни външни икономически интереси.
И България понесе огромни загуби. Както стана с външния дълг на България. Американска компания го взе за 10 процента. Като цесия. В крайна сметка България получи 230 млн. долара, отстъпи 3 милиарда заедно с лихвите на американска компания.
– Що за човек беше лидерът Саддам Хюсеин отблизо?
– Имал съм две срещи с него – изключително културен и възпитан човек. Разговаряхме в рамките на час и нещо на високо ниво – в присъствието на Шейха на шейховете. Тогава впрочем се споразумяхме и за „Булгартабак” – за създаване на смесени дружества за работа с наши партиди тютюн в Ирак. Договорът беше много изгоден, но пак външни интереси попречиха да се изпълни. Поредната загуба за България.
– Както и в случая с Либия ли?
– И външния дълг на Либия го прибраха други хора. Атаката срещу България с медицинските сестри никак не беше случайна. Заразяването със СПИН беше претекст. Истинската цел беше да ни бъдат отнети минните разработки на „Булгаргеомин”, да се блокират искания на България по договора за петрол. Нека си отговорим на въпроса: Quo bono? Кой има изгода?
Защо днес Либия е разцепена на три? За да вземат остатъка от петрол и злато. Къде отидоха 250 тона либийско злато? Коя банка прибра авоарите на Саддам, Кадафи, на всички останали свалени лидери в Близкия изток? Питайте френските разследващи журналисти, те ще ви кажат!
– Имали сте доста критични ситуации в Близкия изток. Коя е най-драматичната?
– Точно преди да подпишем генералното споразумение с Ирак в края на 1995 г., пристигнах в столицата на Йордания Аман. Още по пътя усетих, че има проблеми. Нямаше кола, с която да пътувам през пустинята до Ирак. Наложи се вместо през нощта по хлад да се пържа през деня при температури до 54-56 градуса по Целзий на сянка.
Разпадна се и карданът на тойотата и останахме с шофьора арабин в пустинята, блокирани на пуст аутобан насред зловещите черни камъни в известната местност Сълзите на Аллах. Адски пек, а кола минава на 5-6 часа – заради ембаргото!
Криехме се под колата, а там – нажежен асфалт и ламарини. Арабинът припадна. След 7 часа пържене мина ТИР. Застанах пред него, заставих го да спре и да ни вземе до Багдад. Бяхме наистина на ръба – получих изгаряния 3-та степен, едва оцелях. Но след две седмици подписахме официалното споразумение. Много хора обаче искаха това да не стане – така парите, а те бяха милиарди, щяха да се върнат на България.
Както не позволиха да се подпишат и договорите с Китай. Затова падна правителството на Жан Виденов – за да не може да се изплатят външните дългове. Първо фалираха банките. Не позволиха да заработи Българо-китайската банка, която вече бяхме регистрирали в Пловдив. Още през април 1996 г. бяхме предупредени, че се готви атентат срещу Андрей Луканов и срещу оглавяваната от мен фирма Инсайт. Всички търсят някакви измислени убийци на Луканов. Причината за отстраняването му са милиарди долари от външния дълг плюс милиардите в перспектива, които могат да се оберат от България.
Същото става в момента и в България. Защо никой не казва какво става с концесиите за петрол, газ, за златните находища? В мътната вода някои ловят тлъста риба. И никой не казва, че предстоят нови конфликти, които ще засегнат сериозно България.
– Какво ни очаква?
– Боли ме да говоря за това. България всъщност е една от най-богатите страни в света на глава от населението. Още преди 25 г. повтаряхме, че България има и петрол, и газ, и злато. Както и диаманти – със секретния спецотряд за военностратегическо разузнаване, за който отговарях, сме охранявали специален износ за чужбина. Отговарях за отряд СМЕРЧ – казвам това за пръв път.
И същата тая наша богата България в секретната карта на НАТО се казва Цигания, още от 1986 г. – така е планирано, знае го стратегическото ни разузнаване. Неслучайно британският принц Чарлз дойде в Столипиново – не за да покаже благост към малцинствата, които са вече мнозинство. Крайно време е България да се събуди!
Сриването на Бейрут през 1986 г. беше предупреждение за целия свят. Светът не се осъзна. Никой, включително и ние, не си научихме урока.
– Как да се справим с новия кошмар – соло атентаторите?
– Т. нар. вълци единаци не са случайно явление. Действията им са резултат на насочено срещу тях специално лъчево оръжие, разработено по програма Mind control. Уж случайните атентатори са внимателно подбрани и зомбирани хора, повечето са с жълти картони. Така ще бъде и занапред.
Справянето с новите соло терористи обаче не е невъзможно. На всяко летище трябва да има експерти профайлъри, които могат да разконспирират по поведението човека с опасни намерения. Тези схеми са част от организирано терористично нападение срещу света.
– Каква ще е съдбата на новия врящ котел Сирия?
– Очаквайте следващата година много тежки събития в света, ако през ноември Хилари Клинтън стане президент на САЩ. Чака се сериозно развитие на темпова война. По-правилно е да я наречем четвърта световна – третата реално се води вече 20 години. В Сирия в момента Великите сили си пробват новите лазерни оръжия. А нас ни заливат с мигранти.
Какво е прословутата ИДИЛ? 25 000 наемници. Кой им плаща и с какви пари? Кой им купува петрола? Не е само синът на Ердоган.
Секретните служби трябва да бъдат поставени под контрол. Точно спецслужбите създадоха Осама бин Ладен, Ал Кайда, ИДИЛ. Абсурдно е при такива модерни технологии светът да не може да се справи с шепа наемници. Просто в Сирия трябва да ври и кипи, за да бъде по-лесно обезлюдена и ограбена. Това са стратегически планирани действия за близките 100 години – всички жители да се изселят от Близкия изток. Така в Европа ще нахлуят над 25 милиона души.
А следващата мишена е Русия – целта са природните ресурси. Това е следващият ход – догодина напролет, ако президентът Путин не вземе много сериозни мерки.
Източник: marica.bg/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
