Преди да дойде демокрацията, всяко семейство можеше да си позволи да отиде веднъж или два пъти месечно на ресторант.
Вярно, че менюто беше кратко и изборът не беше голям, но все пак можехме да се разтушим малко с приятели, пък и да зарадваме децата.
Ресторантите тогава бяха в доста просторни заведения и почти във всеки имаше оркестър с музика на живо. Но не чалга като сега, а естрада.
Всичко се въртеше главно около скарата – кебапчета, кюфтета. Мешаната скара заемаше централна позиция в менюто.
Тя включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче, дроб и гарнитура и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от „Балкантурист“ шопска салата беше по 70 ст., пържените картофки със сирене – 80 ст., а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Българските ракии, водки и коняци струваха по 50-60 ст. за 50 гр, а руската водка – 0,70 лв.
Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката. От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, да ти поразреди или не питието, да ти намали или не грамажа на салата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.
Друг въпрос е, че храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто редовно липсваше.
Сега има ресторанти под път и над път, а менютата им изобилстват с какви ли не деликатеси. Само че българските семейства едва връзват месечния бюджет, камо ли да отидат на заведение. / bulpress.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
