„Политиката, която провежда ГЕРБ, е политика на паниката.
Промяната на заплатите на администрацията става в момент, в който недоволството в цялата страна расте, блокирани са кръстовища в цялата страна.
Винаги, когато се намира на тясно политически, г-н Борисов прибягва до тази мярка на отварянето на чувала.“
Това заяви депутатът от ПГ на „БСП за България“ Румен Гечев пред БТВ.
Депутатът от левицата обясни, че ситуацията с пандемията няма нищо общо със заплатите.
„С пандемията трябва да се действа с добре разработена икономическа програма. Изниква въпросът къде са разчетите на управляващите за промените в заплатите, къде се обсъждат конкретните числа, защо не са представени в бюджетна комисия. Ние като опозиция няма как да не кажем, че е много странно по средата на годината, заради паниката, да се прекроява бюджета на държавата. Парламентът е в отпуска, но няма никакъв проблем да се свика извънредно заседание. На мен не ми е известно друга страна, член на ЕС или извън него, където да се правят промени в бюджета за стотици милиони левове, без да е ясно какви ще бъдат ефектите от това“, коментира Гечев.
„Промените на заплатите в бюджетната сфера води и до промени в частния сектор. Те са свързани. Ние подкрепяме политиката за вдигането на доходите, но не по този начин. Проблемът е в обсъждането – кога ще се актуализира бюджетът?
Странно е управляващите да обявяват пред българското общество, че въпросът е решен, и ще бъдат увеличени с 30%. Социалистът поясни, че тези действия са панически, тъй като въпросът е да се печели ден след ден и да не се дава оставка на правителството.“
„Втори въпрос е защо ГЕРБ и техните съдружници в управлението не видяха проблема, когато подготвяха бюджета за 2020 година.
Управляващите нямат никакви числа и това е техният почерк на управление. Предлагат се неща, които нямат конкретни цифри, нямат тенденции. Това е една голяма трагедия и панически акт“, заключи депутатът от БСП. / bulpress.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
