Истанбулската конвенция в настоящия си вид е зле написан документ, който допуска неясноти и най-различно тълкуване. Моето мнение е, че тя не трябва да се ратифицира, подчерта президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпрос при посещението си в Брюксел.
“Отлагането на ратификацията на Истанбулската конвенция е победа за българското общество, което показа обединение и здрав разум. Вносителите и проповедниците на Конвенцията се скриха зад Конституционния съд.
Моето мнение е, че тя не трябва да се ратифицира по няколко важни причини.
Първо – тя сама по себе си не може да предотврати насилието. Справка – държавите, в които тя е приета. Нима там секва изведнъж насилието над жени и деца”, попита държавният глава.
Можем да предотвратим това насилие само с читави български закони, с адекватни действия на полицията и на съда. И най-вече – с добро възпитание.
Точно тези текстове, които бунят нашата общественост и са в разрез с нашите ценности, морал, традиции и вяра – за тях в самата конвенция изрично е написано, че не подлежат на никакви резерви и на никакви съпътстващи декларации. Всички тези внушения, че ще направим резерви и това няма да мине, не са изобщо основателни”, коментира още Радев.
“Ако я приемем, Конвенцията отнема от правомощията на държавата и вменява правомощия в неправителствени организации – те ще станат основен източник на информация и се превръщат в контролни органи. Това няма да допринесе за намаляване на насилието над жени и деца, по-скоро ще стимулира съдене на държавата.
Държавният глава определи отлагането на ратификацията като „победа за българското общество, което е показало обединение и здрав разум“ и отбеляза, че застъпниците й са се „скрили“ зад Конституционния съд, като са поискали тълкувание от него.
Президентът посочи, че не са основателни твърденията за ратификацията на конвенцията с резерви.
„Точно тези текстове, които бунят нашата общественост, които са в разрез с нашите ценности, морал, традиции и вяра – за тях в самата конвенция изрично е написано, че не подлежат на никакви резерви и на никакви съпътстващи декларации“, обясни Румен Радев.
Той посочи, че ако международният документ бъде приет, това отнема от правомощията на държавата и вменява такива правомощия на неправителствени организации. „Те ще станат основен източник на информация и се превръщат в контролни органи. Това няма да допринесе за намаляване на насилието над жени и деца. По-скоро ще стимулира съдене на държавата“, обясни президентът, като допълни, че винаги е опасно държавата да абдикира от задължения.
Като аргумент против ратификацията Румен Радев посочи и възможността конвенцията да легитимира намесата в образователния процес с непредвидими последствия върху съзнанието на децата. Според президента провеждане на референдум по темата ще отнеме време, енергия и средства.
“Винаги, когато държавата абдикира от своите правомощия, според мен това е опасно. Тази Конвенция легитимира намесата в образователния процес с непредвидими последствия върху психиката и съзнанието на нашите деца“, заяви президентът.
Попитан за отношението му към възможността за свикването на референдум, той изрази надеждата да не се стига дотам.
“Надявам се на здравия разум на нашите народни представители. Няма нужда да стигаме до референдум, който ще отнеме време, енергия и средства”, добави президентът Радев,
Попитан за назначаването на нов началник на Националната служба за охрана, Румен Радев заяви, че ще спази законовия едномесечен срок за издаване на указ. Държавният глава призова да не се правят „произволни и самодейни предложения“ за работата на службата. „Към Националната служба за охрана трябва да има отговорно отношение. Най-малкото, защото там има отговорни и достойни хора и трябва да се отнасяме подобаващо към тях“, посочи Радев и допълни, че фриволното тълкуване на законите не е в интерес на държавността.
Дълги години Западните Балкани бяха пренебрегвани откъм перспектива за членство, заяви президентът, помолен да коментира един от важните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС. По думите на президента всяка държава кандидат за членство в съюза трябва да бъде приета на базата на своите индивидуални заслуги и ако е изпълнила съответните реформи. „Този процес трябва да бъде много внимателно планиран. Не трябва да има празни надежди и празни обещания“, отбеляза Румен Радев.
Президентът се съгласи с тезата на министър-председателя, че трябва да се осигури „продължителност“ на приоритета за европейска перспектива на Западните Балкани и след като изтече българското председателство. Във връзка с това държавният глава Румен Радев планира среща с колегите си от Естония, Австрия и Румъния. „Надявам се на тази среща ние да дадем един по-голям времеви период, в който нашите приоритети да могат да се реализират. Те да могат да бъдат поети и от Австрия, а след това и от Румъния. Да дадем шанс за повече време за стабилизация и трайна европейска перспектива на Западните Балкани“, обясни Румен Радев.
Днес държавният глава беше приет на аудиенция при краля в рамките на работното си посещение в Брюксел, съобщиха от прессекретариата на президента.
Икономическите отношения между България и Белгия, както и предизвикателствата пред Европа бяха сред темите на срещата между президента и Негово Величество краля на белгийците Филип.
„Белгия се нарежда на едно от челните места по инвестиции в България“, отбеляза държавният глава Румен Радев и добави, че с крал Филип са обсъдили възможностите да се увеличи присъствието на белгийския бизнес в България и да се реализират повече съвместни проекти.
„Кралство Белгия и Република България са свързани с дълбоки исторически връзки. Конституцията на Третата българска държава и дори мотото на Народното събрание – „Съединението прави силата“ са заимствани от белгийската конституция“, заяви президентът.
По думите му фундаментът на българската демокрация почива на белгийски образец.
Румен Радев отбеляза, че сред темите на срещата са били също и приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС. Президентът и белгийският крал са обсъдили и общия интерес към авиацията. / Епицентър
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
