Дарителството е критерий за цивилизоваността на едно общество, то е признак, че това общество се крепи на хуманни ценности.
Дарителството е спойка между различни социални слоеве, израз на надежда за бъдещето, за просперитета на една нация. Това каза президентът Румен Радев, който е домакин днес на церемонията по връчването на дванадесетите годишни награди „Най-голям корпоративен дарител“, цитиран от БТА.
Дарителството има дълбоки традиции у нас. Българинът е дарител по дух и по съвест, каза държавният глава на церемонията.
Президентът добави, че могат да бъдат посочени много примери за хора с различни професии, социално положение и образование, но обединени от обща кауза, завещали на България читалища, училища, университети, болници, библиотеки.
Днес в динамичното ни и забързано време ние имаме нужда да се обръщаме към този благороден жест на дарителството, защото то не е просто акт на предоставяне на материални и финансови средства, а нещо много по-голямо, каза Радев.
Радвам се, че днес тук са събрани хора, които стоят твърдо зад тези ценности, и които работят активно за формирането на дарителската среда в България.
Благодаря ви за вашия избор да развивате културата на корпоративната социална отговорност, каза президентът пред присъстващите.
Румен Радев посочи, че за него е особено радостно и важно, че тази вечер тук са ученици и учители от образователната програма на Българския дарителски форум „Научи се да даряваш“.
Връчените днес награди са в различни категории, сред които „Най-голям обем нефинансови дарения“, „Най-голям обем финансови дарения“, „Най-щедър дарител“, „Най-добра дарителска програма“, „Най-устойчива дарителска програма“ и др. Конкурсът на БДФ отличава компаниите в страната, които устойчиво и прозрачно подкрепят значими за обществото инициативи и каузи.
Тази година церемонията поставя акцент върху благотворителната подкрепа за проекти, свързани с образованието. / bgjournal.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
