Тази жена приключи Киро: Намирисва ли ви на нещо? Не, не е ароматът на пролетта. Воня е. Вонята на все по-осезаемото национално предателство.

 Тази жена приключи Киро: Намирисва ли ви на нещо? Не, не е ароматът на пролетта. Воня е. Вонята на все по-осезаемото национално предателство. „Преди няколко дни премиерите на България, Румъния, Северна Македония и Черна гора се събраха в София, като темите касаеха както войната в Украйна, така и други въпроси.

Инициативата за тази среща беше на Кирил Петков“ пише в социалната мрежа журналистката Виктория Георгиева.

Малко след това Петков заяви, че има „Реален прогрес в работата на съвместните комисии между България и Северна Македония. И по-конкретно в най-проблемната сфера – общата ни история.“

Всъщност да сте чули напоследък нещо за комисията, какво точно дискутират към момента, какво се случва – не, цари пълно затъмнение. Мога да предположа защо…

Петков каза и друго след тази среща – „РСМ има място в европейското семейство и българското правителство е ангажирано да постигне този резултат, колкото се може по-експедитивно. Има няколко поетапни цели, които трябва да изчистим, включително защитата правата на малцинствата.“

Малцинства? За кое малцинство в РСМ говори Петков?

Вчера лидерите от коалицията проведоха друга среща, като основната тема беше присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз.

Днес лидерът на ДБ Христо Иванов каза, че: „Вдигането на ветото към РСМ стои като тема, обект е на постоянна дискусия, постоянни преговори. И на междуправителствено ниво, и на политическо ниво в България.“

Държавният завод за статистика в Скопие пък оповести, че резултатът от преброяването е установил само 3504 самоопределящи се като българи в РСМ. Почти толкова, видите ли, били и египтяните – 2406…

Намирисва ли ви на нещо? Не, не е ароматът на пролетта. Воня е. Вонята на все по-осезаемото национално предателство.

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.