Търпете, братя и сестри! Спете си! Чакайте да падне тавана! Гледайте и се радвайте на средни пръсти на агенти. Свиквайте!

Търпете, братя и сестри! Спете си! Чакайте да падне тавана! Гледайте и се радвайте на средни пръсти на агенти. Свиквайте!

Братя и сестри русенци, този тлъст мизерник, потомствен агент на ДС, показва среден пръст (това е мръсен жест, обикновено го ползват нехетеросексуални персони – педерасти, евнухоиди и импотенти) на телезрителите, т.е. на нас, българите и данъкоплатците, които го издържаме с парите си.

Смисълът на този обиден жест, братя и сестри, е: “Да ви го нач*кам, тъпанари!”

Няма никакво значение дали имитира някого.

Той показва среден пръст на екрана на национална телевизия!!!

Можеше и да си разкопчее гащите и да покаже това, което средният пръст символизира, с оправданието, че друг някой е направил това, а той, агентът, само показва какво оня е направил. Ясно?

Аз, Петър Иванов, се чувствам дълбоко омерзен!

Още повече, че агент Иван е русенец, за жалост, като мен, а ние русенците сме образовани и възпитани, той живееше близо до родната ми къща в Русе.

Въпросът е, защо шембелията има такова самочувствие да показва среден пръст на българския народ?

Имам обяснение:

Ако някой се заинтересува и изиска справка от Имотния регистър на Агенцията по вписванията, ще види, че справката с имоти на този същият фъфлю и семейството му е от 42 (четиридесет и две) страници, като на някоя страница има по няколко имота. Имотите са в цяла България. Числото им е с три цифри. Не знам колко милиони е общата им стойност. А този човек никога не е работил никъде.

Тогава как да не ни показва дебелия си среден пръст на нас, баламурниците?

Търпете, братя и сестри! Спете си! Чакайте да падне тавана! Гледайте и се радвайте на средни пръсти на агенти. Свиквайте!

И гласувайте неговият човек – глуповатият Галю Убидинител от с. Мартен – да стане кмет на Русе, че после и той да ви покаже среден пръст!

Наздраве!

Акад. Петър Иванов, Фейсбук

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.