Азбучна истина е, че Здравната каса все събира пари, но все няма пари.
Парите са уж за здраве, но здравето на българина се влошава – няма пари за лечение, няма пари за лекарства, няма пари за възнаграждения на работещите в здравеопазването, поне 20 общински и поне 4-5 държавни болници са пред фалит…
Е, не е като да няма хвалби, че догодина парите на касата ще са с около 400 млн. лв. повече. Може би „повечето“ пари ще дойдат точно от спестените от предстоящия мораториум за въвеждането на иновативни терапии.
Това означава, че искрицата надежда за живот на мнозина тежко болни, в т.ч. млади хора и деца, защото някъде някой е открил лекарство за тяхното заболяване, е убита в зародиш.
Някак по-лесно се преживява изразът: „Съжалявам, медицината не е открила лечение за Вашето заболяване“, отколкото: „Съжалявам, по света наистина успешно се лекува Вашето заболяване, но у нас касата не плаща за него“.
Второто е не само несправедливо. За него думата е убийство. Нещо, което е неоправдано в XXI в. в държава от ЕС.
За тази една година „спестени пари“ остана въпросът колко души с шанс за живот ще загинат преждевременно? Десетки, стотици, хиляди? Как лекарят или болният да кажат на болестта: „Болест, изчакай 365 дни сметките на чиновниците да им излязат, после ще се борим с теб“?
Решението е позорно. Също като замисъла да се тури лимит на болничните при джипито. То ще бъде античовешко, ако бъде потвърдено от кабинета и от депутатите. Защото най-големият позор за една държава е да убива младите си хора.
Най-голямата некомпетентност за един финансист е да гледа на хората като на „приход“ или „разход“.
„Защо да давам 1 млн. лв. за 1 година за лечението на 20 души, като мога с тях да асфалтирам 5 квадрата, по които минават 20 хил. души?“, вероятно си мисли финансовият гений, без да отчита, че когато тези 20 души след 1 година лечение се излекуват, ще започнат работа, ще произвеждат, ще купуват, ще внасят данъци и осигуровки, и след още 1 година ще са се разплатили със здравната система и вече допринасят за републиканската хазна.
Няма кой да го пресметне! Очевидно е по-лесно младият болен да бъде отписан, а за оставащите месеци живот да му бъде подхвърлена инвалидна пенсия.
От парламентарната трибуна управляващите прегракнали и с пяна на устата си крещят колко много „фалшиви“ болнични се издават и как „лъжеинвалидите“ изяждат парите за магистралите.
Да, така е много по-удобно, защото зад подобни димки по-лесно се прикриват големите далавери и сладките комисиони.
Аида Паникян, duma.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
