Васил Божков е не само част от българския елит и българския преход, но г-н Божков спокойно може да носи съмнителното звание „представител на българския олигархат“.
Това каза анализаторът Валентин Вацев, който представи пред БНР книгата си „Хроники на безвремието.
Краят на демагогията?“, една от темите в нея е българският елит. По думите му схемата на развитие на прехода в България е била на двутактов двигател:
„В първия етап технологията беше на превръщане на властта в собственост. Като че ли този етап беше успешен и логично да започне вторият, а той е превръщане на собствеността във власт. Олигархичният модел няма по-добро обяснение от това, че собствеността директно манипулира властта. Днешната политическа система в България е олигархична“, коментира Вацев в предаването „12+3“ и добави, че тя е резултат от процеси, протекли в последните повече от 20 години: „Олигархията е ужасяваща, но закономерна стъпка или спирка по пътя на развитието на българската политика. Не можеше друго да стане с такова начало“. Според анализатора „вертикалните лифтове“ в обществото не работят, а стълбищата, по които можеш да се изкачиш, са блокирани и няма път нагоре без торба пари:
„Българският елит вече е навлязъл в последната си фаза и нито той ще може да живее с това общество, нито това общество ще може да живее с днешния политически елит. Целият въпрос, на езика на политическата технология, е как да се отворят и да се активират вертикалните лифтове в българското общество – как да живеем, ако не сме хубавици или нямаме торба с пари“.
Вацев изказа теза, че България е поставена на външно управление, което се осъществява на терена на българската държавност чрез български функционери, „но те са благословени, те са миропомазани от няколко най-важни посолства“: „Не можеш да бъдеш министър на финансите, министър на отбраната, на външните работи и министър-председател, ако не си получил патент от едно ръководно посолство, пък и другите посолства е добре да са съгласни“.
Източник: Petel.bg
Източник: Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
