Една истинска история
Здравейте, аз съм Агнеса !
Далечната 2003 набираха желаещи за работа в Англия ,специално медици. Аз кандидатствах , бяха две фирми от София и Пловдив, Аз съм добруджанка и кандидатствах в София.
Започнах курс по английски в Добрич за 4 месеца, и така срещата беше с управителя и човек от Англия. Интервюто беше на 27/11/2003. И така зачаках да ме повикат от посолства и други документи, на 19/03/2004 заминах на острова, легално с работно разрешение.
Как се оправих и намерих Старческия дом , само аз си знам, никой не ме чакаше, намерих го ,бяха учудени как съм се оправила.И така първите 15 дни бях в тоя дом за стари хора. Плачех за себе си и това ,че семейството ми не беше с мен, за сина ми. От прозореца на тавана на дома виждах само покрива на другата сграда и гълъбите. Това беше тавана на старческия дом.Съобщиха ми, че ще ме пратят на север в един град в нова компания, дадоха ми телефон като пристигна да потърся районния управител.
И така пристигнах в Harrogate ,един разкошен град близо до Leeds и York, Тук ме взеха от автобуса и ме заведоха в дом за бавно развиващи се млади хора,заварих още 11 български сестри , аз бях дванадесетата. На другия ден управителката ме попита защо не сте черни, нали България е в Африка.
Чудех се къде съм попаднала, много елементарни хора, те дори нямаха идея за тяхната държава камо ли да знаят държавите, Ей такива елементарни хора бяха шефове тук , нищо работата беше лесна свикнахме, но в начало бяха добри с нас, но имаше и такива които не можеха да преживеят,че има хора с образование повече от тяхното,те имаха NVQ level 3, а Англия призна за нас NVQ 4 oт NARIC.Държаха ни на ниски заплати 4.70 лири, след няколко месеца ги вдигнаха на 5.20 лири.
Казаха ако искате повече, трябва да учите NVQ 2,районната мениджърка ни каза на едно събрание, че те не могат да ни хранят ,хората от вън, трябва да плащаме ,ако искаме да ядем на работа. Всички ние бяхме отишли с позиция старши в работните разрешения , но това ги подразни и не го признаха, по всякакъв начин ни набутаха на дъното.
Аз завърших колеж в града английски, завърших NVQ2 и NVQ 3 , всички тренинги ги минах по 100 пъти за тези 12 години. Обичах си работата и дадох всичко от себе си за отлична реализация, това ме прави горда.
От 2011 дойде менидгърка, която нямаше идея от нищо, провали къщите, нито клиентите щастливи, при нея видях какво е пренебрежение, но тя се радваше да ни тормози , докато един ден седнах и поговорих с нея, извинява ми се за всичко, тя трябваше да знае къде греши , от тогава ме обикна и се държа човешки.
Дойде деня, в който реших да се върна в България, реших след 12 години да се прибера, купих си билет за 24/04 тая година, всички организираха изпращането ми , клиентите не вярваха ,че си отивам, състава също, направиха парти за изпращането ми , а мениджърката ли, тя плака най-много и ми каза, че губи един приятел , съжаление, сълзи и благодарности.
Вече съм в България, радвам се и в болницата ме чакат за работа.За тези години там разбрах ,че Англия е хубава, богата,и държава със закони , лесно се живее така, но младото поколение не се развиват, не учат, радват се на помощите които получават от държавата , за това не разбраха какво се случи с тях на референдума.
Хубава е Англия законова държава, но ако ме питате от България по-хубава няма !
Източник: chujdozemec.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
