Цвета Кирилова се обърна писмено към всички политици и им зададе редица адекватни въпроси, на които те надали могат да отговорят.
Публикуваме част от нейните думи без редакторска намеса:
„Може и да ме наричате красавица, но не съм спящата Красавица. Мили ми, политици, направете стратегия за излизане на България от кризата. Не искам да слушам диалози, сведени до първични раздумки,без капка интелектуална висота. Не искам неаргументирани и хаотично разхвърляни идеи, с резултат от ден до пладне. Писна ми да слушам спонтанно родени предложения, представени амфорно и непоследователно. Ето защо, имам няколко въпроса към Вас!
Кога ще има работеща икономика в България и как ще я постигнете? Кога и с какви мерки ще подобрите стандарта на живот на българския гражданин?
По какъв начин ще мотивирате гурбетчиите, прокудени от Вас ,да се завърнат в страната ни и да работят за просперитета й?
Имате ли намерение да подобрите качеството на живот, както и да осигурите достойна пенсия за възрастното поколение, живеещо на прага на оцеляването?
Докога реакцията на държавата ще е след тревожни и опасни и опасни за здравето и живота на българина събития, а не преди това с ясно изградени превантивни мерки?
Какви са плановете Ви за да се преборите с организираната престъпност, пред която всички Вие сте на колене?
Кога ще им политици в затвора, на които да се потърси отговорност за неизброимите далавери и нерегламентирани действия , с които държавата ни е била ощетена?
Кога ще има адекватна социална политика в България?
Защо малцинствата не говорят български език , защо не ходят на училище и кой носи отговорност за това?
Докога българските майки ще получават „почетно“ отношение за отглеждане на детето си, равностойно на месечната такса за кабелна телевизия?
И накрая.
Как ще върнете доверието на българския избирател в държавните институции, което според мен в настоящата ситуация е безвъзвратно изгубено?
Моля Ви,осъзнайте проблемите, те са фатални?“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
