Поканата от страна на Русия към Швеция и Финландия за участие в регионална среща по сигурността в Балтийско море предизвика смут в двете северноевропейски столици.
Швеция и Финландия не са членки на НАТО, но трябва да решат дали ще поддържат близки отношения с техния мощен съсед Русия. Още повече, че поканата за балтийския регионален форум, планиран за септември, не бе отправена към Дания и Германия, държави-съюзници в Северноатлантическия алианс.
Шведският министър на отбраната Петер Хултквист изрази съмнения, че е необходимо участие в регионален форум на върха, който ще дискутира теми, които се обсъждат в други формати – ЕС, ОССЕ и самата НАТО – политиката на отбрана, въздушната сигурност и увеличаването на въоръжаването по границите.
Прегръдката на Москва отвори отново старите дебати дали двете държави най-после да не се присъединят към пакта и така да сложат край на един век неутралитет.
Да се наруши установения статут в сегашните несигурни времена обаче е въпрос, който разделя двете нации. Докато в Швеция на практика има равенство между привържениците и противниците на членството в НАТО, във Финландия все още преобладават скептиците. Въпросът дори не е залегнал като възможност за референдум в програмата на правителството в Хелзинки.
Едно бъдещо присъединяване към алианса ще донесе последствия от страна на Русия, подчертава Терха Тиликайнен, директор на Финландския институт за международни отношения. Тя е съавтор на анализ, който заключава, че на настоящия етап страната няма нужда от промяна на статуквото.
Тук има един важен детайл. Финландия и Швеция поддържат „военна самодостатъчност“, за разлика от останалите балтийски страни и държавите от Източна Европа. Двете страни добре сътрудничат помежду си, имат надеждна система за отбрана и редовно комуникират с НАТО. Състояните на армиите им е достатъчно, за да се изправят срещу Русия в случай на необходимост. Затова и финландският министър на външните работи Тимо Сойни намира за неподходяща руската идея за балтийска среща по сигурността.
Макар вниманието на Москва да е насочено напоследък на изток, тя не сваля очи от Прибалтика. Президентът Путин обясни при посещение във Финландия през юни, че едно присъединяване към НАТО ще бъде сметнато като жест на враждебност от страна на Русия. Думите му отекнаха и в Швеция, където въпросът за референдум за членство в пакта, за разлика от Финландия, стои на дневен ред. Според последни сондажи шведите са разделени- 41 % биха подкрепили влизането в НАТО, а 39% са против. 20% все още не са взели решение как биха гласували.
Противниците на алианса не виждат никакъв смисъл в късането на шведската „свобода от съюзи“. Те задават въпроса защо това е необходимо днес, след като не се е случило дори по време на Студената война. Няма сигнали за заплахи за териториалната цялост на страната, които да налагат влизане в НАТО. А обратното би предизвикало Путин.
Въпреки своята почти 1300 километрова граница с Русия, Финландия дължи спокойствието по нея именно на неутралитета си. Тя е единствената страна-членка на ЕС, която не участва в НАТО и директно граничи с Русия. Иначе разходите на страната за отбрана не са големи – 1,3% от БВП през 2015 г. срещу 2,2% от БВП в Полша например, според данни на Световната банка. Швеция отделя още по-малко – 1,1% от БВП. Докато разходите на Москва стигнаха до 5% от БВП, най-високото ниво след разпадането на СССР.
Между Хелзинки и Стокхолм съществува споразумение, че ако някой ден решат да се присъединят към НАТО, ще го направят заедно. В противен случай едната държава би останала автоматично „самичка“. Ако това все пак се случи, по-вероятно е да стане със Швеция. Тогава обаче Финландия ще се окаже като буфер между два блока – НАТО и Русия, сценарий, доста напомнящ за времената на Студената война. Затова в двете столици държат на неофициалната договореност помежду им и подчертават, че политиката по сигурността им не се решава в Москва.
Със съкращения
Превод Михайлина Димитрова
Източник: epicenter.bg/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
