Д-р Николай Михайлов: Само гладът може да събори популизма на тази власт

Д-р Николай Михайлов: Само гладът може да събори популизма на тази власт
Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната

Николай Михайлов е роден на 1 февруари 1946 г. в Добрич. Лекар психиатър и магистър по теология. Той бе народен представител от ДСБ в 40-ото НС. Бил е в Националната здравноосигурителна каса, работи като психиатър, преподава психология в НАТФИЗ и НБУ.

– В началото на мандата на ГЕРБ анализатори изтъкваха неясната и аморфна политическа физиономия на управляващата партия. Придоби ли повече релефност и яснота политическият профил на управляващите една година по-късно?

– Отначало докрай впечатлението е за политически регрес, за свличане в дополитическа фаза. Ще се пошегувам: управлението има „кроманьонски“ политически профил. Намираме се на ранен етап на политическата антропогенеза, някъде при „смелото сърце“ на Бърдоква. Да се размишлява сериозно за господстващия политически фолк в категориите на нормалността, не си струва, мисля си.

По-правилно е да се отсече: това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната. Двадесет години по-късно, на върха на преходното изтощение, струпахме тези мъже и жени „от всички краища на страната“, „за да направят нещо за тая държава“ и за да изметат „Доган и комунистите“. В момента го правят.

Не чувате ли грохота на тяхната управленска машина, стенанията на всички мозъчни чаркове? Нищо няма да излезе от това национално отговорно замъчване обаче – само жега и финална покруса.

– И все пак какви са характеристиките на тази власт и как бихте определили налагания от Бойко Борисов маниер на управление?

– Тази работа ми прилича на неоживковизъм с „капиталистическо“ лице. Синтез на мутра с генерален секретар. Богатата и незаменима социалистическа емоция на „угриженост за народа“ е комбинирана тук с уменията на преходния гангстеризъм, преиздаден като правоохранителна кауза.

На мястото на онази медицинска сестра, която кърпеше чорапите на Живков (какъв възхитителен ритуал на прибедняване!), е настанена предприемачката Цветелина Бориславова, стопанката на всички винетки. Ако мислите, че това безобразие ни е дошло като нещастен случай, лъжете се: това сме ние с хастара навън: държавата на Живков и предприемачеството на СИК. И жизнеутвърждаващата волност на фолка, щях да забравя…

– Не са ли управниците просто проекция на инфантилизма на обществото? Всъщност какви са характеристиките на българския инфантилизъм и какви грехове носят медиите за неговото задълбочаване?

– Българите упорстват в убеждението, че „между капките“ има резервирано трасе за измъкване на всички наши домакинства.

В България няма гладни гробища (Вера Мутафчиева). Има пътека към утрешния ден, независимо от всички превратности. Нашият фатализъм има и бодра страна. Убеждението, че „минималната потребителска кошница“ е провиденциално гарантирана, крепи нашия етнос независимо от подозрението за случайния характер на историческата ни наличност. Не знам дали това е инфантилно, или пък е мъдро.

Отчуждението на българската държава (турците) и на българската църква (фанариотите) ни кара да се чувстваме случайни, неосмислени. Държавата разполага една нация в историята, а църквата – във вечността. Нашият хоризонт е оцеляването.

Нашият политически водач е всъщност лидер на оцеляването, склададжия. Високите цели са над националния ни ръст (три национални катастрофи), императивната цел е оцеляването. Фундаментално дребнотемие.

Умберто Еко твърди, че цялата власт в Рим произтича от медията. И в София също. Така например българската медия дундурка Борисов от десетина години насам по много неприличен начин, на което всички сме свидетели. Маса репортерки имат във връзка с това дундуркане незабравими спомени.

Много любопитно: през моминските трепети на отделно взетата професионалистка се осъществява националната съдба, подготвя се пришествието на Борисов. Набъбването на подкрепата за „Бойко“ върви паралелно с нарастването на неприличните журналистически вълнения. Еротизираната медия е подстъп към властта. Продажната – също. Заслугите са поделени.

– Освен дундуркането от страна на медиите кои са другите причини за жизнеността на популизма на Борисов и колко дългосрочен може да бъде успехът на този популизъм?

– Вярно е, че народът беше зажаднял за „популизъм“ и доколкото мога да съдя, продължава да жадува. Не се е напил. Народът жадува опростяване, той иска „простото“ начело.

Простото е реваншизъм, не търпи йерархии, особено имуществени, но търпи вожд, даже го жадува. Иска лидера си разбираем, решен, един от нас. „На сто процента“.

Най-голямата посткомунистическа мъка не е бедността, така наречената просешка тояга, а отнемането на народния суверенитет върху „стила“, обезценяването на „обикновения човек“.

Българският „капитализъм“ обезсмисли съдбата да бъдеш „народ“. Това е интимният скандал. Народът обедня откъм самоуважение. Социализмът действаше като опустошителен комплимент по адрес на народа, деградация чрез утопично извисяване. Всяка твар без изключение беше Народ, с изключение на усъмнените.

Социалистическият елит знаеше за егалитарните страсти на суверена и се наслаждаваше само зад дувари, свенливо и засекретено като практикуване на някаква извратеност, капиталистическа в този случай. 89-а освободи култа към монетата и вбеси всичко живо в активна или в страдателна форма. Парите са двойна мъка: защото ги нямам и защото ги имат.

Оттук и прословутата жажда за справедливост като евфемизъм на завистта. Разслоението е първороден грях на българския капитализъм. Олигархичният елит е в максимална степен „народ“, разбогатял народ. Но това разделение е несправедливо, защото местата на частта и цялото са разменени: богатото малцинство е отгоре, а бедното мнозинство – отдолу. При това положение най-добре е да дойде Ивайло.

За първи път след 1989-а политиката проговоря на „разбираем“ език интимните травми. Опитваха всички, но този успя.

Питате как се лекува популизмът? Популизмът се лекува с глад. Дойде ли глад, популизмът умира. И друг се ражда…

– Коментирайте кадровата политика на Бойко Борисов като премиер и като лидер на политическа партия – защо властта залага на некомпетентността? Мултиплицира ли се според вас този модел за подбор на кадри в останалите публични структури?

Кадрите на „Бойко“ са импровизации на инстинктивната му „мъдрост“, фигури, срещнати „на кръстопът“ (Анна Борисова). „Лъчо“ функционираше съвсем доскоро като непоседливо тяло на сгрешена мисъл, или другояче казано – като личен полтъргайст на Харизмата. Всички от антуража на Борисов са по своему карикатурни: от Цецка Цачева до Божидар Димитров.

Защо така ли? Защото инстинктът на Харизмата избира безобразие на вдишване и на издишване, а го прави, защото не може да си го спести. Цялата конструкция, наречена ГЕРБ, е интелектуално и естетически беззаконна, даже уродлива, а е такава по силата на прототипа. Изтървете ли „народа“, става лошо.

Екипът на „Бойко“ е съставен от сродни души и от лицемери в поза на доброволно самоунижение. Национално отговорни сини отрепки. Как си представяте „човек с всичкия си“ по тези места?

Компетентността не вирее до „Бойко“, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура“, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение“ и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост. Оттук и споменатата карикатурност на антуража. Човек, който тежи на мястото си, е труден за изхвърляне. Става скандал.

Моделът Борисов се мултиплицира в медийната сфера по силата на подражателната логика. Медията преоткрива „дискретния чар“ на простотията, неподозираните й „дълбочини“. Все пак не Борисов произведе чалгата, а тя него. Медийната чалга го произведе.

– Как в „стоенето“ си Борисов надмогва и ще надмогва срутването на ГЕРБ?

– Ще уволнява, ще разжалва, ще качва и ще сваля така, както направи с личния си лекар „Лъчо“. Ще играе на добрия цар и лошите царедворци. Ще ги сменя, „защото му изпиват енергията“. Неспирно ще говори. Ще обяснява за магистралите „Люлин“ и „Тракия“, за гьола в Белене, за Станишев и глобалната криза, за Путин, „който ме разбра, а тия тука не“, за Меркел, „която ми е любимка“, и за царствената си самота пред малкия екран.

Това, последното, ще свива сърцата на всички домакини, готови да му сготвят и не само това. Ще плаши с предсрочни избори 3 в 1. И ще казва: чист съм пред народа. Не пипах пенсии и данъци. Имам сърце. Ако тия преди мене имаха сърце, сега нямаше… и т.н…

Същите домакини ще казват „Бойко е прав“. „Интелектуалците“ ще казват, че е могъл да стане „българският Хелмут Кол“, но не се е съветвал. Че всъщност не е Лед Цепелин, както им се е сторило в началото и че те първи са предупредили, че не е никакъв Цепелин.

Loading...

Източник: bolgari.net

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.