Москва е готова да използва кюрдския въпрос срещу Ердоган

Москва е готова да използва кюрдския въпрос срещу Ердоган

Ликвидирането на руския самолет от Турция промени редица парадигми в отношенията между Москва и Анкара, но новият подход на Кремъл по кюрдския въпрос ще се превърне в най-големия проблем на турското ръководство. Това е мнението на бившия турски външен министър Яшар Якъш, цитирано в статия на Геворг Мизраян за изданието „Експерт“.Според Якъш този подход би могъл да доведе до дългосрочни последици за турската вътрешна и външна политика, както и да помогне на кюрдите да реализират целите си както в Турция, така и в Близкия изток.

Кремъл вече прави някои крачки в тази посока, отбелязва изданието. Например, на посещение в Москва неотдавна беше Съпредседателят на турската прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН) Селахатин Демирташ (с което си навлече критики от турския президент Реджеп Ердоган и премиера Ахмет Давутоглу). По всичко личи също, че руското военно министерство е установило диалог с поделения на сирийските кюрди.

„Освен тях никой не може да реши такива стратегически задачи като затварянето на сирийско-турската граница, щурма на столицата на „халифата“ и др. И виждаме какви „успехи“, независимо от нашите плътни бомбардировки, демонстрират сирийската армия и иранските спецназовци. Бойците от ливанската „Хизбула“ воюват добре, но в Сирия те са доста малко. А Отрядите за народна защита (YPG) и Сирийската свободна армия изтласкаха „Ислямска държава“ (ИД) от сирийския град Аин Иса, която е само на 50 км от крепостта на ИД в Рака. И те са готови да превземат столицата на „халифата““, твърди директорът на руския Център за изучаване на страните от Близкия изток и Централна Азия Семьон Багдасаров.

От друга страна Кремъл трябва да е много внимателен в сближаването си с кюрдите – в края на краищата, кюрдите претендират не само за земи в Турция и Сирия, но и в Иран. А Техеран няма намерение да отстъпва от територията си, посочва авторът.
Източник: www.blitz.bg

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.