Столичен учител по музика е наложил бойкот и отказва да преподава на своите възпитаници ромския химн „Джалем, Джалем“, а причината – в българските учебници по музика трябва да се акцентира на народното творчество.
Валентин Янков е преподавател по музика в София от дълги години и никога не е карал децата да учат или наизустяват „Джалем, Джалем“.
„Аз съм български учител по музика и не уча децата си на цигански песни. Достатъчно е, че родителите им слушат такава музика! В моите часове няма да има „химн“ на циганите. Аз съм автор на аранжиментите на народните песни за всички класове на издателство „Просвета“. Считам, че в българските учебници по музика трябва да се акцентира на народното творчество, световната класика и стиловото разнообразие на музиката, а не на етнически неприемливи музикални примери!“, написа вчера във Фейсбук Янков, като постът бе споделен десетки пъти.
Пред OFFNews Янков сподели, че зад неговото решение стоят хиляди учители, които преподават музика не само в София, а в цялата страната.
„Първо – това не е химн. Няма народност цигани. Има такъв етнос. Химнът ни е един – „Мила Родино“, и всеки го знае“, каза Янков.
Според него проблемът е в учебника и не само в тази песен.
Приоритет за Янков е да научи децата на български песни като „Къде си, вярна ти любов народна“ и „Хубава си, моя горо“, които „скоро сигурно няма да ги има“, подчерта учителят по музика.
Янков е автор на аранжиментите на народната музика в учебниците от 1-ви до 8 клас на други издателства с вече несъществуващата група „Цветница“ към 37-мо училище в София, като песните са били записани с помощта „Мистерия на българските гласове“.
„Да, не можем да игнорираме Балканите, но не бива да караме децата да учат такива неща. Чашата преля.“, категоричен е Янков.
Един от поводите за бойкотът на учителя по музика е поместена в портала Uchiteli.bg позиция на деветокласници от Плевен, които също били против изучаването на „Джалем, Джалем“ в клас.
Източник: vidinvest.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
