Ние публикуваме целият текст без редакторска намеса :
Два дни чета и слушам колеги политици и експерти, бият тревога за нова вълна от нарастваща престъпност, включително поръчкови убийства. Това е едно закономерно развитие на нещата при усиленото деградиране на МВР, произтичащо от управлението му. Назначението на Бъчварова не просто е неподходящо, то е обида за системата. Неизбежно бе състава да влезе в конфликт с министъра си и да има протести, но от това страда цялото общество. Полицаите ги искаме на границата, на улицата в ежедневието, на масовите мероприятия, при разкриване на битовите престъпления, охрана на имуществото ни, при разследване до успешен край на поръчковите убийства, грабежи, обири на банки, борбата с търговия на наркотици, безопасността на движението по пътищата, административни услуги, свързани с документи за самоличност, регистрация на автомобили, а управлението на ГЕРБ дори не им даде един компетентен министър! Сменя им за пореден път закона. И отново предстои реформа, намаляваща функциите на МВР. Затова хората приемат вече за нещо логично дори неразкритите убийства. Още при старта на кабинета “Борисов 2” бяха извършени три показни разстрела. Борисов се изтъпани на пресконференция и заяви, че до седмица и трите ще бъдат разкрити. Знаеше, че лъже, но очакваше да забравим, както за всички други лъжи и неизпълнени предизборни ангажименти на управляващите. Все пак, трябва да има виновни и ръководството на МВР срина доверието на обществото, класирайки служителите си в две категории – “облагодетелстваните чантаджии” и “ползващите прекомерни социални придобивки полицаи”. Създава се усещането, че не може да бъде защитен никой и нищо. На кого е нужно това?
Премиерът заяви, че е умел балансьор и гарант за стабилността в страната. Ако целта е да балансираш собственото си оцеляване във властта, а да дебалансираш държавата – звучи нагло! Цената на това балансиране е твърде висока!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
