Проф. Велислав Минеков разкри своето мнение във „Вечерното шоу на Слави“ по „7/8 ТВ“ относно случилото се преди два дни в Европарламента, където се дискутираше резолюцията за върховенството на закона у нас.
Той бе учуден, че ЕНП не е разрешила на Радан Кънев да се изкаже. Минеков бе в Брюксел тогава.
„Наистина е ужасно. Първото нещо, което беше нанесено сред българите, е, че те загубиха доверие в една основна институция. Тази евроинтеграция ще бъде погребана в следващите дни. Това е много тъжно. Защото ние някакси разчитахме, искахме да се чуе какво става тук.
Единственият шанс е да се хванем за косите и да се изтеглим от блатото. Няма друг шанс. Или се лекуваме сами, или лекарство няма да получим от чужбина. Няма да стане. Това е в нашите ръце, характер и стоицизъм, в желанието ни за нормална държава и за бъдеще. Бъдеще, което ако не за мен, да е за нашите деца и внуци. Казват ни, че България се движи възходящо. В кое? В корупцията – да. В правосъдието? В медиите? В кое?“, попита той.
Източник: Petel.bg
„Случиха се добри неща – големи европейски медии започнаха да говорят какво се случва в България. Европа знае какво се случва в България, а страната ни никога няма да бъде същата. Бедата е в агонията на този премиер. Който е съгласен да се случат какви ли не нещастия с неговата партия и с неговите депутати, дори тя да изчезне, но той да оцелее.
Това е единствената му грижа в момента. Оцеляването му е важно. А какво става с българите в България му е все едно. Готов е да раздава подаръци – 50-левки за пенсионерите, изведнъж дойде грижа за децата, пълнят се дупки в асфалта. Но това става с нашите пари
Това не са неговите пари, той раздава нашите пари. И когато взима дълг от 5 милиарда, за да раздава предизборно, това вече е осъдително. Защото този дълг ще бъде плащан 30 години от нас за неговия кеф. За неговото безсрамие“, коментира проф. Минеков във „Вечерното шоу на Слави Трифонов“ по „7/8 ТВ“.
Източник: Petel.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
