Съботното нощно фейсбук изявление, прекъснало филмчетата по bTV и Nova, показа пълната несъстоятелност на тази власт.
Обърканият и неадекватен министър-председател заяви следното:
„Виждам, че Радев не го боли, когато се пролива кръв на полицаи, когато се хвърлят бомби по тях. (…) Протестирайте, колкото искате, но пазете полицаите. (…) Имаме и ранен полицай вече. Те също са хора. 5 са вече полицаите.“
Министър-председателят говори за някакво имагинерно насилие над полицаи с бомби, но и дума не обели за жестоко пребития студент по право Евгени Марчев, което всички видяхме. Нито дума в съботното му нощно изявление, нито дума вчера, нито дума и днес.
Явно министър-председателят си мисли, че бруталното полицейско насилие ще си остане скрито зад колоните на Министерски съвет.
Всъщност, приемете това за метафора – властта си мисли, че всяко нейно безобразие може да бъде скрито. Скрито зад някоя колона, скрито зад някой зайчарник с магнолия отпред, скрито зад някоя офшорка, скрито в някое нощно чекмедже.
Но полицейското насилие над Евгени не може да бъде скрито. Видяхме го всички, има го във фейсбук, и то заснето от няколко различни гледни точки. Показаха го и по телевизиите.
Та, питам: Премиерът не го ли е видял? Шефът на МВР не го ли е видял? Главният секретар на МВР не го ли е видял? Главният прокурор не го ли е видял?
Един български студент е жестоко пребит и отведен да припада в полицейското управление, вместо да му се окаже спешна медицинска помощ. И няма оставка на полицаите, няма оставка на шефа на МВР, няма оставка на главния секретар на МВР, няма разследване от главния прокурор, няма и думичка от министър-председателя.
Има само цинично и арогантно бягане от отговорност.
Бруталният случай с Евгени Марчев показа зловещата истина, че на тази власт й пука единствено за собственото й оцеляване, не й пука за българските студенти, не й пука за българските граждани.
А всяка една такава власт е излишна.
Слави Трифонов, Фейсбук
Източник: Bultimes
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
