Георги Първанов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Димчо Михалевски, Петър Кънев. Това бяха червените водачи на листи в Бургаска област за последните 20 години – шест парламентарни вота. Общото между тях е, че бяха спуснати от висшето партийно ръководство, сякаш, за да покажат на бургаските социалисти, че сред тях няма достоен да поведе листата.
От четиримата единствено покойният Димчо Михалевски остави следа с работата си. Само за година той свърши толкова, колкото всички водачи преди, а и след него, не направиха за целия си мандат. Достатъчно е само да се спомене храма „Св.св.Кирил и Методий“, който бе спасен след като Михалевски издейства над 2 млн.лв. от държавния бюджет, за да укрепят основите му.
Но Димчо Михалевски е изключението от правилото, а то е, че нито един от парашутистите не е направил нещо стойностно, запомнящо се за Бургас. В това число и последният такъв – Петър Кънев, който е икономист от висока класа и който може би е полезен на партията си в българския парламент, но с какво точно помогна на Бургаска област за близо три години, така и не стана ясно.
Това със сигурност ще нажежи допълнително тежката обстановка на „Фердинандова 60“, където кадърните, опитни и предани кадри са на изчерпване.
Публична тайна е, че в БСП-Бургас ври и кипи и има тежка битка за надмощие на две лобита – това на Николай Тишев, и на Атанас Зафиров. Всъщност БСП е била особена партия и това не е нещо ново. Годините минават, само изпълнителите се менят.
„При нас ударите не идват отвън, а отвътре“, обичаше да повтаря един бивш председател на партията. И с пълно право! В целия демократичен преход БСП винаги е била раздирана от вътрешни конфликти и те винаги са придобивали широка публичност. Но това е част от партийния живот на една 120-годишна партия, която щем или нещем, през определен период от време винаги се връща на власт.
БСП е много по-демократична от ГЕРБ, например, защото в тази партия всеки може да си изкаже на глас мнението си, без да се притеснява, че лидерът ще му издърпа ушите.
Пък било то и централният лидер. Затова и балансът на местно ниво е изключително сложен, най-вече преди избори.
В Бургас ситуацията е изключително деликатна. Организацията е най-голямата след софийската. Тук се образуваха и два сериозни центъра с амбиции и ресурси.
Атанас Зафиров е втори мандат депутат и с право може да се посочи като един от най-активните и твърди червени народни избраници. Предопределят му бъдеще на министър на отбраната при евентуален кабинет на БСП, но дори и да не стане такъв, той е достатъчно утвърден като един от най-сериозните критици на ГЕРБ и е сред разпознаваемите лица на социалистическата партия в национален план.
От другата страна е Николай Тишев, който е общински и областен лидер, човек и ежедневно комуникира с партийния актив на място и определено има много поддръжници. Публична тайна е, че и двамата имат амбиции да влязат в 44-ото Народно събрание.
Логичното е да поведат листата един до друг, Зафиров изглежда естествен водач – най-вече заради рутината, която натрупа в последните три години и половина.
Ясно е, че ако Корнелия Нинова спусне за пореден път външен човек за водач, то той ще бъде враждебно приет в Бургас.
От една страна ще бъде непростима обида за всичките старания и отдаденост на Атанас Зафиров, а от друга ще обезсърчи младото ядро около Николай Тишев, което изнесе тежката кампания на президентските избори тази есен в Бургас. Външен водач на листата би предполагало, твърде несигурно трето място за Николай Тишев, колкото и да са благоприятни към момента социологическите проучвания за БСП.
БСП е изправена пред исторически момент. След фиаското с Пламен Орешарски през 2013 година може да се върне на власт неочаквано бързо и мощно, но дали новото ръководство на „Позитано 20” си е научило най-сетне урока – ще стане ясно много скоро – може би няма и месец.
Ето ги водачите на листите на БСП в Бургаска област за последните две десетилетия:
1997 година – Георги Първанов
2001 година – Георги Първанов
2005 година – Сергей Станишев
2009 година – Пламен Орешарски
2013 година – Димчо Михалевски
2014 година – Петър Кънев
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
