Всички знаем небезизвестната фраза „Историята е учителка на живота“. Чували сме, че „Народ, който не помни миналото си, не може да гради бъдещето си“ и „Народ, който не познава историята, е обречен да я повтаря“
„Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще…“ Думите са на премиера Бойко Борисов, след общото българо-македонско правителствено заседание в Струмица и така с обигран политически похват хвърли горещия картоф на историческия спор в ръцете на науката и ревизионистите, за да очертае светлия хоризонт на евроатлантическата перспектива на Западните Балкани. Позиция, с която по – скоро затвърждава убеждението, че желае да избегне евентуални конфликти, които отдавна се нуждаят от разрешаване, но разбира се не и от прескачане с омаловажаване.
„На Балканите трябва да се пазим от думи като нова епоха и исторически. Трябва повече скромност. Трябва да забравим и за Велика Албания, Велика България, Велика Сърбия, Велика Гърция. Колкото сме по- малко велики, толкова по- бързо ще направим така, че нашите доходи да достигнат тези в Западна Европа“, коментира българският министър-председател.
Имам една молба към премира Бойко Борисов и тя се отнася точно до тази чувствителна тема за нашата народо-психология, свързана с българската история и минало. Като гражданин на Република България, категорично не приемам призива да забравим за Велика България, защото не си ли спомняме нямаме ли памет за Величието на Родината ни, угаснало в миналото, то със същия успех и настойчивост можем да забравим и за съвременна България. Моята лична позиция е, че един истински държавник никога не може да си позволява да прави опити да заличава историята на една държава, макар да набляга в старанието си със словесна еквилибристика да избегне зараждане на евентуален спор на междусъседските дувари.
Нито един висш държавник и военен стратег, имащ самочувствието да е такъв, не може да си разрешава лукса да пренебрегва миналото на България, независимо дали това се харесва или не на някои от европейските лидери. Историята е да се помни и да се учи, за да не се правят грешките, чиито плодове ядем с неохота и горчивина днес. Грешки и пропуски на поредица от управления и нетактични държавнически решения, които от Велики българи са ни направили най-корумпираните и най-бедни в Европа с днешна дата и с унизителен, и срамен икономически растеж. Растеж с темпото, на който чак след 100 години може би ще стигнем нивото на модерните държави в Европа. Това показва математиката и изчисленията на анализаторите трезвеници.
Историята крепи държавността и нейните устои, и тя не може да се заличава с гумичка. Думите „исторически“ и „нова епоха“ съществуват и няма защо да се пазим от тях, освен ако това не е нова световна директива. Влизаме в изцяло нов период и той сега тепърва започва. Ние навлизаме в епохата на Водолея. Предстоят корено различни трансфрмиращи събития, както в управлението на световната сцена, така и в България, но нека не започваме тези големи и обнадеждаващи крачки напред с унищожението на думи, които са фундамент на българската държавност, а именно народност, бит, обичаи, традиции и култура.
Очарованието в характера и отличителните черти на нациите е в тяхното различие, културното разнообразие и индивидуален напредък. Да, Велика България е съществувала и тя отдавна е част от нашето минало. Велика България обаче винаги ще бъде пример как границите на една държава са се смалявали поради недалновидност, самолюбие, липса на държавническа и стратегическа мисъл, неуважение към потребностите на народа и в невслушване в мъдростта на тишината, за да се чуе повея на вятъра и и да се види изгрева на Слънцето.
И ако същата тази Велика България, която ни е завещал цар Симеон Велики, се е разпростирала на три морета и е галела бреговете на Черно, Бяло и Адриатическо море, то днес се шири само три магистрали, и с постигнат икономически растеж за последните 10 години от едва 2,1 %. Разбира се, че обединението на държавите на Балканите е повече от необходимо, но силно се съмнявам, че те ще се превърнат в помощно колело на Европейския съюз, след напускането на Великобритания.
Сближаването на държавите от Балканите преминава през изглаждане на историческото минало и приемане на безспорни факти, които светят като вечерница на хоризонта. И без да ангажирам с мнението си автора на следващото уточнение, мисля че ще Ви бъде интересно да го прочетете.
„Безспорно всички хора искат да живеят по- добре. Искат да имат по- висок стандарт на живот и това на фона на приказките, че България е най– бедната в Европейския съюз и с най– ниските доходи. Това обаче зависи от едно число, наречено Брутен вътрешен продукт на глава от населението. То е безкомпромисно ясно.
Само за миналата година имаме 7 000 долара брутен вътрешен продукт на глава от населението в България. Нека да сравним това число с 44 000 долара, БВП на страни като Австрия и Финландия. Това са страни, към чието ниво ние активно се стремим. Имаме икономически растеж, а икономистите дори говорят за догонващ икономически растеж. За България икономическия растеж за последните 10 години е 2,1 %, докато в страните, към които ние искаме да наподобяваме е 1,8 %. Разлика от няколко десети.
Как мислите Вие, с разлика от няколко десети в икономическия растеж, след колко години България ще получи съвместим стандарт на живот с тези западноевропейски страни? След 150 години, след 200 години?
Тогава нека да приложим една елементарна математика. Как да стане този догонващ растеж, така че след 10,12,15 години, за едно поколение България да стане съвместима с тези страни. Категорично няма да стане с 2 или 3 % растеж, но ще стане с двуцифрен растеж, а именно с 12 – 13%. И тогава чрез геометрична прогресия след 15 години, България може да има 30 000 $ БВП (30K) на глава от населението, докато една западно европейска държава по същото време 60 000 $ БВП на човек.
Едно е да имаш разлика от 6,7,8 пъти, съвсем друго е да имаш разлика от два пъти. И тук някои политически сили, каквото и да Ви обясняват, 7 000 си е 7 хиляди. Няма какво да преразпределяте. Може да преразпределяте само бедност! Единственият изход е в едно драматично двуцифрено увеличаване на икономическия растеж.“
Да живее България! / Цвета Кирилова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
