Вече 30 години над нас размахват ятаганите си родните ни мутри. Как да отхвърлим новото българско иго?

Вече 30 години над нас размахват ятаганите си родните ни мутри. Как да отхвърлим новото българско иго? Както казва Неда Антонова, в робството има надежда.

Робът се надява и мечтае за свобода.

Левски се зарича, че е готов на всичко, дори и на съюз с дявола, за да освободи поробените си събратя и сестри.

Раковски не само се заканва, че ако трябва ще се потурчи за свободата на България, но дори приема исляма без да му мигне окото. За да стане довереник на Висока порта и дори военен преводач на османските войски.

А ние що да сторим за свободата си? Как да отхвърлим новото българско иго? Вече 30 години над нас размахват ятаганите си родните ни мутри, олигарси, турски и български ченгета, руски и сръбски агенти, дупедавците на Брюксел, слагачите на европейската политическа коректност.

Това заразно като проказа господство на ГЕРБ и ДПС е на път не само да ни погнусят до дъното на всички погнуси, но и да ни тласкат към това да влезем в съюз с дявола, за да ги изметем от правосъдието, без което продължаваме да можем.

И ако Дяволът е паднал на земята ангел, ако той е все пак Божие създание, то тези демони с демократични маски, тези изродени изроди, без род, без майки, без родина и народ, тези изчадия на вселенското зло, безбожници, изнасилвачи на собствените си майки, на родните си бащи, на сестрите си, на младите майки, на инвалидите, които посягат на когото се сетите, тези дето обесчестиха подарената ни Свобода, тези късопишковци искат окончателно да съсипят България и си играят с нея като с минитчийска рота.

Проклети да сте, трижди проклети, не пет века, пет милиарда столетия мира да нямате, мрак за вас, само мрак и студ, и самота навеки, душите ви във воня да изгният, да се скапят, да ослепеят и изтлеят в небесната пепел… Всички, и първият, и последният! / Румен Леонидов, Фейсбук

Loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.