Реалността на криминалния преход в България се оказва истински ад за възрастните българи. Те са притиснати от самота, бедност, мизерия и още купища неволи, което ги кара да си правят приживе панихиди.
„Старците се толкова смачкани и отчаяни от живота, че не знаят на кой свят са. Някои чакат смъртта като спасение, а мнозина се боят, че ще си отидат в забрава, без близки, които да ги изпратят достойно!“, казва отец Георги от Лом, пише „Труд“, цитиран от БЛИЦ.
Отец Георги описва тъжната истина, че най-често помени още докато са живи, си поръчват баби от селата в равнината Златия между Лом и Козлодуй, както и в много други малки селища. Те живеят изключително самотно в разпадащи се къщурки, където вечер мъждука по една електрическа лампа. Съседи нямат, а къщите около тях са празни от много години.
„Живеем в пустош…Като дойде време да си ходим, няма да има даже кой да ни намери!“, казват с тъга възрастните хора.
Според статистиката на МВР в Монтана в селата и градовете на региона има 5520 самотни мъже и жени на преклонна възраст. Те са болни и трудно се снабдяват с хляб, а през зимата почти не успяват да излязат на двора и да нацепят дърва.
Най-често тези хора умират в студените зимни месеци, като роднините и съселяните им разбират, че вече ги няма на този свят седмици по-късно. Редовно полицията ги намира в замръсналите им домове мумифицирани до неузнаваемост или разкъсани от животните. Затова самотните възрастни хора гледат още докато са живи да си спретнат панихида, която да им осигури човешко изпращане и по-нормален път в отвъдния свят.
Източник: bultimes.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
