Голяма късметлийка съм, че живея в една епоха с професор Иво Христов!
Ако някой ден се татуирам… ще е с негови цитати. Кофтито е, че в тази епоха е доста болезнено да си българин особено, когато чуеш следните думи. Но вярната диагноза е първата стъпка към лечението! Нали се чудехме какво става, че нищо не става… Еми, прочетете си диагнозата:
“… защо в България правото не значи нищо… Отговорът е следният – българското общество не е правопригодно. Това не е лошо или добро, това е факт. Правото като основен социален регулатор е характерен по-скоро за така наречената Романо-тевтонска Европа, тоест образно казано – Европа от Загреб нататък“.
„Ние много се гордеем с много дългото ни историческо минало, но всъщност сме едно младо общество. В директния смисъл. Българската държава е само на 120 години, ние нямаме исторически държавна традиция преди това.
На второ място става въпрос за селско общество, а селското общество по определение изключва правото като регулатор, то се базира на всякакви други регулатори, но не и на правото.
Третият момент – ние не сме си създали държавата, тя ни е създадена, буквално ни е донесена, въпреки опитите това да бъде отхвърляно като факт. И тази държава идва и бива монтирана върху тая селска матрица“.
“…. В България липсват мощни социални групи, които да привиждат в правото и в закона собствения си интерес”.
“Битката между тях е опакована за пред лековатата публика като битка едва ли не за законност, за премахване на авторитаризма. Битката срещу прокуратурата се представя едва ли не като битка за върховенство на закона. От другата страна отговарят по същия начин. Тук няма добри и лоши. Зад този водевил се крие всичко друго, само не и интересът за върховенство на закона.”
“На господарите на света този компрадорско-периферен олигархичен модел, който е наложен в България, им е изгоден. Един компрадорски елит, след като изчерпа своите ресурси, беше сменен с друг такъв.”
Ирина Асиова
https://www.facebook.com/iasiova/posts/10228228908604899
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
